Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
„Нищо чудно, че татко винаги се напиваше безпаметно след това. Всеки път, когато се е
виждал с Йегър, за него е бил като напомняне как е свършил с...“
Почукването беше формално, по-скоро предупреждение, отколкото искане на позволение.
Крис чу дрънчене на ключове, тракане на дръжка, а после Хана избута с хълбок вратата, следвана
от аромата на задушени моркови, варени картофи и богат сос. Един пистолет висеше точно под
десния ѝ хълбок.
- Обяд. По-добре кьсно, отколкото никога - каза тя като поздрав. - Вързана съм с
агненето. Все още имаме четири овце, които ще раждат.
- Какво? Ти си тук без Джейдън, който да се увери, че няма да ти скоча? - попита той.
- Той и Конър са на лов и проверяват капаните. Няма да се върнат, освен ако не хванат
нещо. Джейдън винаги прекалява.
- Той поне прави нещо. Аз мога да помагам, да знаеш.
- Не, това няма да е необходимо. - Хана избута вратата да се затвори и отиде до масата, където той беше оставил книгите. - Може ли?
Въпреки че миризмата го подлудяваше, той не помръдна и мускул.
- Не се ли тревожиш, че внезапно може да закопнея за пилешко крилце, вместо за
телешко варено?
- Не, все още говориш. Това е еленско и не се обиждам лесно. - Сивият ѝ поглед беше
непоколебим. - Също съм много по-бърза, по-млада, а вероятно и доста по-добра в стрелбата от
Исак. Сега ще помогнеш ли, или искаш да оставя това на пода?
Той безмълвно събра книгите в нестройна купчина и ги тупна върху дюшека. Облегна се на
месинговата табла на леглото, кръстоса ръце и загледа как Хана оставя храната му с ефикасни
икономични движения. Притесняваше го, че забелязва колко спретнато тази грива с цвят на елда
преминава в гладка плитка. Или че все още мирише на мед и овесена каша.
- Освен вареното - каза тя, показвайки му гърба си - има праскови, които консервирахме
миналата година, и ти сварих чаша чай от коприва. Има много желязо и е добър за
възстановяване от всякаква анемия.
- Така ли? Може би някой трябва да го пробва първо.
Когато се обърна, тя го направи без много драма, по начина, по който детска учителка
разбира, че крясъците по досадно малко дете само ще направят избухването му по-лошо.
- Вече се извиних. Знам, че не съм перфектна, но като се вземат предвид
обстоятелствата...
- Да, дрън-дрън-дрън... ако трябваше да го направиш отново, пак щеше да вземеш същото
решение. Знам. Както каза, това вече го минахме.
- Тогава какво искаш от мен?
„Някой, с когото да споря, за да не трябва да мисля какво ще правя после.“
- Какво ще кажеш да ме пуснеш навън за начало?
- Знаеш, че това решение не е мое.
- Но Исак би те послушал.
- Вероятно, но мисля, че и това би било лошо решение. Може да не съм виждала толкова
много деца да се Променят, но станалото с теб е много различно.
- Както каза, аз още говоря. Върнах се като себе си. - Но откъде беше въпрос, за който не
искаше да мисли и на който не можеше да отговори. Направи помитащ жест към книгите. - Ти
си била в колеж. Ето я науката. Какво още искаш?
- Моят съвет е все още същият. Обсъди го с Исак! Ако това е всичко - тя тръгна към
вратата, - имам задачи, които трябва да се свършат. Агнетата имат нужда от хранене.
- Чакай! - Беше твърде ядосан и му трябваше почивка от самия него. - Виж, съжалявам, държа се като идиот. Предполагам, че просто не съм свикнал да ме убиват, а после да се
събуждам... Съжалявам! - Той протегна ръка. - Съжалявам! Това не трябваше да го казвам.
Можеш ли да останеш още малко? Никой освен Исак и Ели не говори с мен. Ти се държиш като
че ли съм прокажен. Не мога да преценя единствено дали Джейдън иска да ми направи
дисекция, или би предпочел да проведе някои научни експерименти, за да реши какво ме прави
такъв.
- Ако Джейдън имаше достъп до лаборатория, вероятно щеше да направи и двете - каза
Хана, но не се усмихна.
Това не го накара да се почувства по-добре.
- Защо всички толкова се боите от мен?
- И трябва да питаш? Нямаме обяснение за теб, не знаем какво ще стане и, о, ти беше
малко буен.
- Бях объркан, ясно? Опитай теб да те смажат и отровят, а после да се събудиш с някакъв
старец, който прави фокус-мокус върху теб, и да видим дали няма и ти да откачиш.
- Някога хрумвало ли ти е, че може и да съм, Крис? Не съм точно въодушевена, че съм
изтълкувала грешно ситуацията - тя вече звучеше ядосана.
„Изтълкувала е грешно ситуацията?“ Да не би да призна току-що, че е направила грешка?