Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

гористата околност. Недалеч, от дясната страна на конюшнята, група крави се бяха насъбрали

около хранилка, разположена пред червен обор с каменни основи, увенчан с висок фронтон.

Както и конюшнята, оборът беше украсен с няколко магически знака: полузвезди, оформящи

фалшиви арки над прозорците, които Хана бе нарекла „врати на дявола“, и бели розетки. Беше

ориентиран в посока изток-запад и Крис лесно можеше да си представи въртящо се синьо-

златно колело на късмета под козирката в края на фронтона. Докато приближаваше обора, Исак

помаха на друго момче - недостатъчно високо, за да е Джейдьн, значи може би Конър или Роб, -

което буташе количка мрьсно сено.

„Човече, бих чистил конюшните цял ден и цяла нощ, само ако ме пуснат оттук.“ Крис

въздъхна и затвори очи. Не беше глупак, така че защо се държеше като такъв? Дори да забрави, че

щеше да нарани Ели все някога, оставаше фактът, че само се заравяше още по-дълбоко в лъжи.

След като истината излезеше наяве, а това щеше да се случи все някога, за тях щеше да е много

по-трудно да му се доверят.

„Да, но виж колко дълго всички са лъгали мен!“

Историята беше толкова невероятна, че се съмняваше някой да може да я измисли. Колкото

и да не му се искаше да повярва, казаното от Исак отговаряше на много въпроси. Дори

обясняваше реакцията на Питър, когато Крис се беше появил в Рул. Един поглед към Крис и

Питър вероятно е нахлул в Съвета, настоявайки за обяснение. Какво бе признал Йегър?

- Обзалагам се, не много - каза Крис. - Наистина ли мислиш, че такъв дърт задник ще

признае, че е забременил жената на бизнес партньора си?

Или че баба на Крис... беше Джес?

Исак знаеше само, че когато майката на Крис - дъщерята на Йегър и на Джес - се появила с

момчета близнаци, Йегър се съгласил да вземе само едното, което се оказало Саймън. Крис бил

пратен обратно на баща си, който вероятно измъкнал някакви пари от това. Не че баща му беше

изхарчил и цент повече за Крис, отколкото трябваше. Това беше човек, който никога нямаше

пари, който винаги прибираше това, което Крис изкарваше от косенето на морави през лятото.

„На съхранение - винаги казваше той. - За колежа.“ Да. Когато къркаш колкото баща му, ти

трябват всичките дребни, които можеш да събереш.

Но как Йегър е решил кой да бъде? Сложил е него и Саймън един до друг и е броил „онче

бонче“ ли? Или е теглил сламки?

Крис можеше да преброи случаите, в които е прекарвал повече от пет минути с Йегър, на

едната си ръка. Но сега разбираше защо срещите с Йегър се случваха само веднъж годишно и

винаги в ресторанти в други градове, извън Мертон и възможно най-далеч от Рул. Йегър нямаше

да рискува някой да го види и да пита Крис: „Хей, Саймън, как я караш, хлапе?“. Или пък той и

Саймън да се видят.