Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
Но Вълка никога не докосваше Пени. Не се гушкаха. Той не я прегръщаше. Никога не
слагаше ръка на корема ѝ. (Въпреки че момчетата може би правеха така само във филмите за
момичета, тя не знаеше.) Нямаше нищо наситено между Пени и Вълка, нямаше искра. В
гимназията винаги знаеш кои са двойките, независимо дали го демонстрираха, или се опитваха
да се скрият. Пламъкът се виждаше в очите им, в погледите, които споделяха, в начина, по който
въздухът се сгъстяваше край тях. Както първия път, когато тя се приближи до Том, вдиша
миризмата му на пушек и мускус, а усещането за привличане беше мигновено. Когато се
целунаха, този единствен момент задълбочи изживяването до нещо жизненоважно и първично
като въздуха.
Единственият път, когато нещо такова се случи с Вълка, когато миризмата му се превърна в
аромат на безопасност, семейство и желание, беше около нея. Единственият човек, към когото
Вълка изглеждаше истински привързан и привлечен, за когото би рискувал и живота си, беше...
тя.
Което беше просто толкова шибано страхотно.
Къщата за лодки беше едностайна колиба върху колове, която, погледната отстрани, имаше
формата на буква „А“, но в нея нямаше нито лодки, нито канута, нито дори каяци на пристан.
Още щом насили вратата, Алекс осъзна, че е попаднала в мъжко леговище - място, където мъжът
и приятелите му се събираха, за да се измъкнат от главната къща. Декорът също крещеше
„момче“. Две единични легла, едното все още разбъркано, малко бюро с четири чекмеджета, два
4
стола с прави облегалки, шкаф за книги, пълен с пъзели, дъска за крибидж 1, две колоди карти, игри и купчина омацани списания, които знаеше, че е по-добре да не прелиства. Стар нагърчен
постер на „Междузвездни войни“, на който Люк се бие с Вейдър, забоден с кабарчета върху
шкафа за книги. Връзка с ключове и стар будилник, който се навива на ръка, почиваха върху
дъсчена полица на лявата стена до леглото заедно с пътни атласи на Уисконсин, Минесота и
Мичиган. Няколко якета висяха на пирони от вътрешната страна на вратата. Въпреки дълбокия
студ и пропилата навсякъде воня на изсушен на слънцето опосум, която запушваше носа ѝ, къщата за лодки имаше просто правилната момчешка миризма: остър дезодорант, пудра за крака,
сапун „Ирландска пролет“.
Но все пак там имаше и две други сбръчкващи носа миризми. Едната беше на лагерен огън
или на час по химия, в който се палеше магнезий. Другата беше... Умът ѝ се върна на
химиотерапията. Спомни си как една сестра от онкологията търси вена, преди да закачи Алекс
на кафява венозна торба с цисплатин. Болнична миризма, това беше. Алекс притегли още въздух, разучавайки миризмата... а после забрави всичко за сяра и запалими метали. Защото този път...
„О, боже! - Стомахът ѝ се стегна при полъха на сладко лято. Пред очите ѝ изскочи спомен от
баща ѝ: - Успокой се, скъпа, ще я измием лесно!“
- О, моля те! - гласът ѝ излезе писклив. Очите ѝ се върнаха обратно на леглото, тя се
хвърли по корем и, разхвърляйки одеялата от пътя си, се пресегна под леглото. - О, моля те, моля
те, моля те! - припяваше, помитайки с ръкавицата си голите дъски на пода, улавяйки топки прах, молив, стар чорап, преди да удари на метал. Тя се претърколи, седна с кръстосани крака и
извади очукана червена кутия за инструменти. Трепереше толкова силно, че трябваше със зъби
да свали ръкавиците си, преди да отвори непохватно заледената ключалка и да махне двойния
капак.
Вместо инструменти вътре имаше шепа обвивки от бонбони и - нямаше грешка -
замайващият аромат на шоколад и кокосови ядки.
- О! - каза го по онзи задъхан, удивен начин, по който би възкликнала за прекрасен залез
или за някой подарък, прекалено красив, за да може да повярва. Тя потопи ръце в обвивките и
извади огромен, гигантски десерт, който би разпознала дори без помощта на синьо-бялата
опаковка и големите черни букви: БАДЕМОВА НАСЛАДА.
- Понякога просто трябва да хапнеш ядки - пропя тя. Пръстите ѝ продължаваха да се
плъзгат по гладката хартия и накрая тя разкъса опаковката със зъби. Изпълни я сладък парфюм
на захар, масло и шоколад. Твърдите парчета масло се бяха разделили, давайки на млечния
шоколад прашен, нездрав оттенък. - И питай ме дали ми пука! - каза тя. Откъсвайки едно парче, го пъхна в устата си и захапа. Имаше глухо хруп и внезапна болка в челюстта. Десертът беше