Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Е, може ли да се съгласим, че всички сме малко изнервени? Моля те, остани за известно
време! Не понасям да стоя сам непрестанно. Занимавам се само с това, което се върти в главата
ми. Пет минути! Ако решиш, че отново се държа като идиот, може да си тръгнеш.
- Не ми трябва твоето разрешение - каза тя, но въпреки това той реши, че този път в гласа
ѝ може би има сянка на усмивка. - За какво искаш да говорим?
- Ами... - Сега, след като тя остана, всичко, изглежда, се струпа зад зъбите му. „Мислеше, че съм Саймън. Колко добре го познаваше? Познаваш ли Питър? Разкажи ми повече за Пени!“
Но всичко това беше твърде лично, твърде бързо. - Искаш ли да седнеш?
- Благодаря! - Тя се плъзна в един стол с права облегалка и стисна таблата пред гърдите
си като щит. - Е... какво си намислил?
- Добре, ето какво не разбирам. - Всъщност имаше няколко неща, които не разбираше, но
реши да започне с нещо, което не само беше безопасно, но и сочеше, че наистина може да му се
вярва. („О, дааа - обади се вътрешният му глас, - това толкова добре обяснява защо излъга Ели и
не им каза за Лена.“) - Знаеш, че аз съм този, който прибираше вашите най-болни деца в Рул. Aз
съм този, който оставяше храна и провизии.
- Да. Може да оставяш гранули и за улична котка - каза тя със същия неутрален тон, - но
това не значи, че няма да я одереш за яхния в момента, в който се приближи.
- Но единственото, което направих, беше да се появя в онази пътуваща библиотека. Така и
не знаех, че вие сте там, докато не ми оставихте онова първо момиченце, за да го намеря. - Това
беше само една малка лъжа. Той се постара да включи Орен в обиколките си, след като Джес го
насочи натам. Защо никога не каза, че се е отделила от амишите, и защо не спомена нищо за
Исак, бе нещо, на което само Джес можеше да отговори.
- Всъщност, не. Това беше решение на друга група. Аз нямах участие в него и нямаше да
се съглася, ако ме бяха питали.
- Това е доста сурово.
- Това въпрос ли е, или наблюдение?
- И двете. Вие нямате ли правила или нещо такова? Исак не ви ли казва какво да правите?
- Разбира се, че не. Той е... съветник.
- Значи вие сами ръководите нещата?
- Повече или по-малко. Свободни сме да не приемаме мнението на Исак, но трябва да
има определено съгласие между групите.
„Да, като да убивате деца, за които не смятате, че ще се справят.“ Но дори това, изглежда, не
беше безусловно. Той бе спасил няколко много болни деца, някои от които бяха умрели в Рул.
- Исак ли е единственият възрастен?
- Единственият останал. Той ни наблюдава, мести се от група в група.
- Колко групи има?
- Това важно ли е?
Така, значи нямаше да тръгнат натам.
- Добре, права си. Не е важно. - Не съвсем. Питър беше говорил за капацитет на средата, за това колко тревожно бързо Рул се беше разраснал отвъд ресурсите си. - Ами по първия ми
въпрос? Вие направихте първия ход, не аз.
Което не беше съвсем вярно. След като Джес бе споменала, че може да има деца около
старото амишко поселище, той прие за своя мисия да спаси възможно най-много от тях. Беше
посещавал района често, беше наясно с очите, които го следяха, и внимаваше винаги да оставя
символични припаси като батерии и храна в старата пътуваща библиотека, където беше намерил
първата Пощадена - много болно момиче, - точно до входната врата. Тя беше и единственото
дете, за чието намиране не трябваше да скача през обръчи.
- Откриването на онова момиче не беше щастлива случайност - каза той. - Онези деца се
бяха погрижили да я намеря. След нея ми оставяха бележка, за да ми дадат указания за
магичните знаци. Очевидно не смятаха, че съм заплаха.
- Както казах, решението не беше мое. Виж, можем да обсъждаме това с дни, затова нека
аз те питам нещо, Крис! - Тя се наведе напред. - Ако беше имало други деца, които не са болни...
ако, да кажем, ти случайно се беше препънал в нас... щеше ли да ни заведеш в Рул? Насила?
- Вероятно. - Усещаше как горещина залива бузите му. - Да.
- Тогава това не те прави по-добър от хората, които са откраднали Ели.
- Нещата не са в черно и бяло.
- Напротив. Аз никога не съм откраднала дете. Никога не съм позволила на никого да
използва дете като начин да си купи убежище.
- Както ти каза... това не съм го решил аз.
- Но ти го прилагаше.
- Всички трябваше да направим избор. Единственото, което съм искал, е да помогна.