Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Колко едър беше?
— Като Солид Снейк — рече момчето. — Сещате се, „Метал Гиър“2? — Видя объркването на Уолт и добави: — Плейстейшън? Гейминг?
— Аха…
— Грамаден, адски грамаден. Истински великан. — Някой подаде на момчето билет и то го взе. — Съжалявам — каза и хукна.
Уолт си проправи път срещу потока от напускащи хора и се върна в полупразната конферентна зала. Намери своя домакин и му благодари. После се запъти към сцената и зачака реда си да поговори с Кайра.
— Виждал ли си Фиона? — попита го тя моментално.
Гостите я поздравяваха, Кайра стисна ръцете на няколко от тях. Уолт искаше да остане насаме с нея за момент, но това бе невъзможно.
— В тоалетните е — каза той. Това бе единственото разумно обяснение — Фиона нямаше да зареже Кайра. После подхвърли: — Забелязах, че ти прекъсна речта си за малко. Гледаше към вратите.
Тя поклати глава, като че ли по този начин можеше да го убеди, че това не се е случвало.
— Моля те, обясни ми защо го направи — настоя той.
— Рой Коутс… — отвърна Кайра, снишавайки глас. Това бе името на човека, който я бе изнасилил и когото Уолт бе видял да умира. — Просто ми се стори, че го виждам. Все още ми се случва. Не знам защо стана точно в онзи момент… Но предполагам, понеже говорех за това… Не го правя често.
— Някакъв мъж, който прилича на Коутс, така ли? — попита Уолт.
— Не — отвърна Кайра. — Беше той.
— Госпожице Туливич… Кайра? — Една силно напарфюмирана жена се намести пред Уолт и той изпусна мига.
Обърна се да погледне пак към централните врати, представяйки си как ли се е почувствала Кайра, виждайки двойник на Рой Коутс да слуша речта й за нейното възстановяване. Самият той живееше със собствени демони: спомени за кървави сцени на убийства, от които не можеше да се отърси; пътни произшествия; мигът, когато бе убил човек в затънтена местност; един инцидент с баща му, когато бе на девет годинки… Неща, които не споменаваше пред никого. Завиждаше на Кайра за способността й да разговаря с психолози, да освобождава напрежението, да разрушава тишината на тези ужаси.
Около него се мотаеха разни хора и за миг той изпита чувството, че не е на това място… Все едно беше маса или стол, който заобикаляха. Беше се затворил в себе си, беше се скрил под повърхността и панически размахваше ръце и крака, за да стигне догоре и да си поеме дъх.
Фиона нямаше да се върне, той го знаеше и без да я потърси. Но не можеше да си представи какво я е накарало да напусне стаята точно в този момент. Тя фактически бе осиновила Кайра, устройвайки я в къщата на Енгълтън като своя помощница. Да я изостави точно в края на речта й, изглеждаше невъзможно. Немислимо.
Запита се дали пък Фиона също не бе видяла човека в дъното на залата?
Извади телефона си и й се обади. Веднага се задейства гласовата поща — нейният телефон беше изключен.
Уолт си спомни реакцията й на съобщението, което бе получила. То ли я бе накарало да си тръгне — някакъв спешен личен въпрос? Мина му през ума да се отбие в къщата й на път за дома, но му се стори много нахално…
Той забави джипа на мястото, където от магистралата се отделяше частният път, водещ към именията на Енгълтън и Бъркхолдър. Не му бе нужно извинение, за да намине да я види, но пък тя бе жена, която ценеше личното си пространство. Накрая той неохотно се отказа.
След като разхлаби вратовръзката си и метна сакото на облегалката на кухненския стол, Уолт включи скайпа, както правеше всяка вечер от осем дни насам, и отиде да погледне момичетата.
Намери Лиза, заспала върху леглото на Ники, с книга в скута си. Макар да наближаваше четирийсетте, Лиза изглеждаше значително по-млада и много по-енергична за възрастта си. Рядко се случваше да я свари задрямала. Той я разтърси леко, за да я събуди, и интимността на този момент не му убягна. Не бе усещал топлината на спяща жена от много дълго време.
Щеше да целуне Ники за лека нощ, но се отказа, защото тя спеше много леко. Вместо това се обърна и докосна с устни бузата на Емили. Тя можеше да проспи и земетресение. Лиза скочи и нагласи щорите, а после тихо излезе с Уолт от стаята.
— Някакви проблеми? — попита я той.
— Мина като по вода.
— Ники каза ли нещо за Гейл?
— Не я е споменавала. Поне пред мен.
Това беше нещо ново. Ники бе обсебена от идеята да използва разтрогването на брака им като извинение.
2
Компютърна игра. — Б.пр.