Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
И всички други, които се отбиваха или които срещахме — една от друга по-симпатични.
От всички една, прилична на Лилиан Гиш, тъй смирена и добра, тъй нежна и деликатна! Какво търсеше в болницата? Не се ли намери някой тогава, за да си благославя дните сега?
В приемните дни оживлението бе голямо. Всеки е посещаван от близките си. Имаше мнозина макар и само познати, които избикаляха. Както днес се ходи по „жур“6, тъй тогава се ходеше по болници. Имаше много приятни фигури, много красиви глави и човек с нетърпение чакаше следния „жур“. Вместо ние да ходим, при нас идваха. Един ден дори бях удостоен с буркан сладко от ягоди, което познати на един от ранените ми донесоха. А цветя и какво ли не за ядене от близки или познати! То било хубаво да си ранен! Колко скоро забравяме мъките си! Няма по-издръжливо животно от човека!
От всички, които посещаваха нашата голяма стая, очите ми останаха върху една великолепна млада дама, която бях вече срещал преди това в града. Как да не я запомня! Турците не казват ли Гюзели бакмак себаптъръ — да се опиваш от красотата е добродетел? И как след това да не стане човек добродетелен!…
Явяваше се редовно и от обстоятелството, че между нея и този, за когото идваше, почти не се водеше разговор, останах с впечатлението, че му е жена!
Един ден се разговорих по-надълго с него и разбрах, че му е сестра!
— Ама пази се, женена е — добави той усмихнат. Вярно е, че е много хубава, изящна и фина.
Хората страдат от вкуса или от безвкусието си. Понякога дори сам човек не знае кое безвкусие да предпочете. Но не винаги е добре да се запознаваме с хора, които ни харесват. Твърде често това би значило да се познаваме с хора, които не ни харесват.
Със сезоните и годините се изнизваха. Нова пролет опразни мястото край нея. Тя продължава да бъде все тъй млада. Млада като никога. Млада както винаги. Аз продължавам да бъда все тъй стар. Стар като никога. Стар както винаги. Все пак запазих нещо от младостта си — бляна си!
Дойде време и с радост се изписах. Получих отпуск и сам тръгнах по журове… болници, искам да кажа.
В Клементинската7 бе на лечение съученикът, съшколникът ми Рашко Душков. Хайде да го видя! Докато разговаряхме, от един креват ме повика ранен и попита от коя рота съм. После ми каза своята — четвърта, от нашия полк — подпоручик Царвулков. Запознавам се с него пак тъй непринудено, както с Дундов или Петров — номерът на полка върши цялата работа, той представлява, той сближава.
В Одеон се даваше всяка неделя благотворително литературно-музикално утро. Хайде да се разсея! Снежина декламира: „Как хубави, как свежи бяха розите“. Гендов разправя нещо, но да си кажа право, не разбирам нищо. Миленков пее тиролските си песни. Публиката го вика. Бис. Нови песни.
По време на почивката се разхождам и ето един подофицер ме спира и учтиво запитва дали случайно не съм еди-кой си.
От нашия полк е. Казва се младши подофицер Петър Станчев, изпратен по служба в София. Пристигнал сутринта. Сам софиянец, с образование, утрото го привлякло. Смятал след театъра, по обяд, да дойде у дома. Между другата си работа натоварен е да ми връчи писмо и пакетче. И тук, в днешния театър Одеон, бе ми предаден първият орден.
От Комендантското управление ме уведомиха, че багажът ми е пристигнал. Запечатано с червен восък, школното ми сандъче се прибра вкъщи. Нищо не липсваше. Всичко наредено. И револверът, който ми бе собствен, поставен. И шинелът, прибран от ординареца, ми се връщаше. Побързах да му сложа приятния номер на полка и с благодарност върнах шинела на Митко Тропчиев.
Тия повръщания на багажи бяха много пъти причина за нещастни недоразумения. Добрата мисъл да не се лишава раненият, особено когато излезе от болница, от бельо, тоалетни принадлежности и всичко друго, което е имал грижата да вземе в сандъка си, имаха понякога неочаквани, печални последици.
Имаше случаи, когато ранени не са успели да се обадят у дома си или домашните знаят, че син им е ранен, настанен в еди-коя си болница. И внезапно, багажът му се връща!…
От един или друг научавахме кои от другарите ни от каква съдба са постигнати. Няколко от съучениците ми бяха вече оздравели и заминали. Не можах да ги видя. Няколко от съшколниците ми — от взвода — бяха вече убити.
В болницата в Ниш бе умрял от раните си съшколникът ми Георги Кауцки. Опелото се извърши в София, в „Св. Седмочисленици“. Другарите му бяха на фронта, по болниците или по гробищата. Едничък аз представлявах всички.
6
Гостуване и забава в тесен кръг, при домашна обстановка
7
Днешната „5-та Многопрофилна Болница за Активно Лечение“, известна и като „5-та Градска“