Илиада [bg]

бе го родила мома Полимела, отлична във танци, [180] щерка Филантова. Бързият Хермес я много обикнал, щом я видял да играе хоро, сладкогласно да пее в чест на прочутата със златни стрели Артемида ловджийка. Хермес-закрилник се вмъкнал веднага във нейната стая, тайно при нея полегнал и тя го дарила с потомък — [185] Евдор красавец, в надбягване пръв и в сражения бляскав. Щом пък Илития, даваща помощ при болки родилни, него изведе на белия свят и той слънцето зърна, силният мъж Ехеклей мирмидонски, потомък на Актор, майка му взе за съпруга, заплащайки откуп несметен. Старият вече Филант го отхрани, грижовно отгледа: [190] и го обичаше, както се собствено чедо обича. Водеше третия отред героят Пизандър Мемалов, който изпъкна сред всички мъже мирмидонци във боя с копие, но след Патрокла, другаря любим на Ахила. Вожд на четвъртия отред бе конникът, старият Феникс. Алкимедонт, син Леарков, предвождаше петия отред. [195] След като всички отряди строи със такива водачи, гръмко Ахил заговори и слово сурово им каза: «Вий, мирмидонци, недейте забравя ония заплахи грозни, които от стана отправяхте все към троянци [200] в дните, когато от гняв бях обхванат и мен ме винехте: „Горди Ахиле! Със жлъч си откърмен от твоята майка! Клети! Насила от ярост задържаш ти своите другари. Ний с мореходните кораби нека дома да си тръгнем, щом като злоба опасна духа ти така е обзела!“ [205] Думи такива неспирно ми сипехте, сбрани при мене. Днеска настъпва великото дело, което мечтахте. Всеки със храбро сърце да се бие сега със троянци!» Рече така и разпали у всекиго сила и смелост. [210] Щом като царя си чуха, фалангите в миг се сгъстиха. Както зидарят издига от камъни, плътно слепени, зидове яки на къща висока в защита от вихри, тъй се допираха шлемове светли до щитове медни. Шлем бе до шлема там, щит бе до щита, човек до човека. [215] Гривести шлемове тясно досягаха гребени медни: толкова бяха нагъсто строени войските ахейски. Първи пред всички стояха двамина герои в доспехи — Автомедонт и Патрокъл, от порив еднакъв обзети: винаги пред мирмидонци да влизат във яростни битки. А пък Ахил си отиде във свойта разкошна палатка, [220] вдигна капак на ковчег велелепен. Във бързия кораб сребърнонога Тетида му сложи сандъка нашарен, пълен с хитони, с килими и дрехи, закрила от вятър. Там се намираше също и чаша, направена вещо. [225] Никой от смъртните с нея не пиеше огнено вино, а възлияния правеха само на татко ни Зевса. Чашата взе от ковчега, изчисти я първо със сяра, после я сръчно обля със вода бистроструйна, обилна, сам си ръцете изми и напълни я с вино искрящо. [230] Спря се в средата на двора, с очи към небето започна вино да лее и скрит не остана за Зевс гръмолюбец: «Зевсе додонски, царю пеласгийски,194 живеещ далеко, властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.195 [235] Както преди ме послуша, когато аз тъжен те молих, та ме почете и тежко наказа войската ахейска, също и днеска те моля, ти пак изпълни ми молбата: сам ще остана при моите кораби в стана, обаче в боя изпращам Патрокла с мнозина мъже мирмидонци. Ти, силногръмецо Зевсе, дари му успехи и слава! [240] Дръзко стори му сърцето, та Хектор Приамов да види може ли моят приятел самичък да води войната, или ръцете му мощни свирепствуват необоримо само когато аз влизам със него в разгара на боя. [245] След като вече отблъсне той шумната битка от стана, здрав да се върне отново при нашите кораби бързи заедно с всички доспехи и също с юначни другари.» С тия слова се помоли. Послуша го Зевс промислител, част от молбата изпълни, а другата част му отвергна: [250] пусна Патрокла далеч да оттласне войната от стана, ала отказа му жив да се върне обратно от боя. След като вино възля и на татко ни Зевс се помоли, в шатрата влезе Ахил и там чашата тури в ковчега, после излезе и спря пред палатката, искайки още [255] сам да погледа ужасния бой на троянци с ахейци. В своите доспехи войските начело с Патрокла поеха, за да нападнат надменно и смело войската троянска. Бързо се втурнаха, като оси от гнезда покрай пътя, гдето деца неразумни по навик ги дразнят най-често, [260] сърдейки върло осите свирепи в гнездата крайпътни, обща беда безразсъдно навличат така на мнозина; ако ли някога пътник, наблизо минаващ, неволно само докосне осите, те с дръзки сърца незабавно вкупом връхлитат на него в защита на своите рожби; тъй мирмидонците дружно със дух и сърцатост осийна [265]