Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Мирон надникна през прозореца и успя да види само задните светлини на колата, която излизаше на пътя, и да чуе лекото проскърцване на затварящата се чугунена врата. Очевидно някой бе пристигнал. Именно пристигнал, а не заминал, защото непознатият говор се чу, след като колата потегли от площадката към вратата. Обзе го неприятно и тревожно чувство, макар да разбираше, че пристигналият няма нищо общо с него.
Повече не можа да заспи и до разсъмване се въртя в леглото, като напразно се опитваше да измисли някакъв изход от безнадеждното си положение. Как да се свърже с хората, които търсят Наташа? Защото няма начин никой да не я търси. И тая глупашка телеграма… Защо им трябваше да я изпращат? Сестрата на Наташа може да е пълна идиотка и да повярва на измислиците за страстната любов, но в милицията такива идиоти няма. Дори ако тази Ира повече не се тревожи за сестра си, милицията ще продължи издирването. Или няма да го продължи? На какво разчиташе Василий, като накара момичето да напише телеграмата? Ира ще я получи, ще я занесе в милицията, оттам ще направят запитване до Мурманск и за два часа ще се разбере, че на улица „Полярна“ номер двайсет, блок трети, апартамент девети няма и никога не е имало Наташа Терехина. И какво ще стане после? Мирон се помъчи да си спомни прочетените някога криминалета. Какво прави милицията при подобни случаи? Ах, да, откриват от кой пощенски клон е изпратена телеграмата и вземат бланката, за да проверят почерка на подателя. Ще направят експертиза и ще се уверят, че текстът на бланката е написан от Наташа. Май ще проверят и пръстовите отпечатъци, ще намерят Наташините и този факт допълнително ще потвърди, че тя действително е написала тази телеграма. Всичко това ще им отнеме известно време… После ще вземат да се чудят и разсъждават какво означава всичко това. Щом Наташа е писала телеграмата, значи е жива. Щом успокоява сестра си, значи не иска да я търсят. Щом е посочила фалшив адрес, значи не иска да я намерят. Може след всичко това ченгетата наистина да се успокоят и да прекратят издирването й. Нали никой не иска откуп за нея, нищо не я застрашава. Заминала е по собствено желание с любимия си.
Ако имаше някакъв начин да се свърже със сестрата на Наташа… В същия миг му хрумна крайно неприятната мисъл, че сестрата може да е съучастничка на Василий. И телеграмата да е била изпратена само за прикритие, да може Ира да обяснява на всички защо не се тревожи вече и не досажда на милицията. Същевременно телеграмата да е имала за цел и да отклони евентуалните подозрения, че получателката е знаела за предстоящото отвличане. Изглежда доста правдоподобно. В такъв случай обаче излиза, че няма смисъл да се търси връзка с нея, тя с нищо няма да помогне, а Василий незабавно ще узнае за „неправилното“ поведение на Мирон. И ще дойде краят.
Все пак трябва да се изясни този въпрос. Да разбере от Наташа що за човек е сестра й.
Утрото започна с изненади. Пазачът, който донесе закуската на Мирон, каза, че до обяд няма да имат занимания с Наташа. Малко по-късно, преди Мирон да си е допил кафето, в стаята му влезе Василий.
— Днес можеш да почиваш целия ден — каза той.
— Защо? Няма ли да се занимаваме повече?
— Ще се занимавате, но не днес. Пристигна лекарят и трябва да направи първите изследвания.
— Добре. — Мирон сви рамене колкото се може по-равнодушно. — И какво да правя цял ден? Да се поразходя до селото, а?
Василий вдигна вежди, сякаш в недоумение.
— До кое село? Та наоколо е само гора.
— Недейте така, Василий Игнатиевич — примирително се усмихна Мирон, — нали помня пътя, по който пристигнахме. На петнайсетина километра оттук има село. А вие разполагате с кола. Защо да не се поразходя? Свиди ви се да ми я дадете, така ли?
— Откажи се от тия мераци — сухо го сряза Василий. — Оттук няма да излизаш, докато не приключи всичко. Какво ще правиш в селото?
— Трябва да си купя някои неща.
— Например?
— Ами пяна за бръснене, нещо за хапване, книги. Иначе ще се пръсна от скука, тук общувам само с момичето, а вие не ми разрешавате един малко по-човешки разговор, трябва да приказваме само за наука.
— И какво не ти харесва в яденето? — озадачено попита Василий. — Да не би да ти е малко? Гладуваш ли?
— Не, не ми е малко, но съм свикнал с друга храна. Борш, супа с кнедли, палачинки, пирожки с месо — мама ги прави чудесно. А тука ме хранят с дявол знае какво.