Отдел Убийства: Илюзия за грях

Той нехайно махна с ръка и бързо се затича по стълбите надолу. Времето навън беше чудесно, слънчево, но не горещо, някъде към двайсет и два, двайсет и три градуса. Въздухът в планините винаги е свеж и прохладен и през първите петнайсетина минути Мирон просто се наслаждаваше на разходката, крачейки бавно по периметъра на оградената територия, покрай високата ограда. Но удоволствието от тази разходка бързо изчезна. Твърде често долавяше с крайчеца на окото едва забележимо движение между дърветата и разбираше, че невидимата многобройна охрана не откъсва очи от него. Интересно какво пазят толкова строго? Защото освен Василий, Наташа и него самия тук няма друг. Да, и оная злобарка Надя, медицинската сестра. Или все пак има още някой, та затова му се забранява да се движи свободно из сградата?

Правеше вече петата или шестата си обиколка покрай оградата, когато за първи път забеляза, че страничната стена на зданието е някак неестествено дълга. Вдигна очи и се увери, че прозорецът на неговата стая гледа именно отсам, ето го и старото дърво с огромна кичеста корона, чиито клони почти докосват стъклата. Но когато върви по коридора към стаята си, пътят му изглежда доста по-къс, а неговата стая е последната в тоя коридор. Нима е някаква зрителна измама? Ами, нищо подобно, ето го неговият прозорец, а по-нататък има още два, макар че фактически до вратата на неговата стая коридорът свършва и има стена. Излиза, че сградата е разделена на две части, които нямат връзка помежду си. Но в такъв случай за другата част също би трябвало да има някъде вход. А къде е той?

Мирон се отдалечи от оградата и продължи разходката си по-близо до къщата, като сега вече не зяпаше настрани, а се взираше внимателно в стените й. След две обиколки констатира, че друг вход няма. Или вратата беше замаскирана много добре, или наистина няма друг вход. Но минаването в другата част на сградата може да става и през вътрешни врати. Вероятно коридорът е преграден само на втория етаж, където е неговата стая, а на първия или на третия етаж коридорите са проходими. Но защо? Защо е трябвало да се прегражда цял етаж? Може би крият нещо или някого и именно за охраната на това нещо или някого са докарали толкова пазачи, мълчаливи и сурови, с непроницаеми лица и студени очи. В такъв случай този човек или това нещо трябва да са особено ценни. Дявол да го вземе, в какво го е въвлякъл баща му? Човек би си казал, че тук съхраняват диамантения фонд? Или някакви заложници? Може би да крият стратегическо оръжие? Какво става тук в края на краищата?

Настроението на Мирон окончателно се развали, омръзна му да се разхожда и се върла в сградата. Мина покрай пазача на втория етаж и продължи по коридора към стаята си, като внимателно се взираше в сляпата стена, но не откри дори най-малката следа от съществуването на врата. Стената беше абсолютно гладка, с дървена лакирана ламперия. Когато се прибра в стаята си, момъкът седна до прозореца и тъпо впери поглед в кичестите клони на голямото дърво. Отначало всичко му се струваше донякъде приятно приключение, после — принудителна, но все пак приятна работа, а сега вече имаше усещането, че се е забъркал в нещо изключително опасно и престъпно. Нима баща му не е знаел къде изпраща единствения си син? Ами ако е знаел и въпреки това го е изпратил?