Отдел Убийства: Илюзия за грях

Стори му се, че днес Наташа изглежда доста по-зле, откакто я видя за последен път. Явно вчерашното изследване, което продължи цял ден, е било много мъчително за нея.

— Как е? — с пресилена жизнерадостност я попита Мирон, когато влезе в стаята й.

Наташа вдигна към него огромните си светли очи, в които бе застинало непоносимо страдание.

— Всичко е наред — тихо отговори тя, но момъкът усети, че говори с голямо усилие.

— Да не те боли нещо?

— Не-не, нищо не ме боли. Хайде да почваме заниманията.

— Добре, щом нищо не те боли. Прочете ли целия раздел от книгата, която ти оставих?

— Да.

— Разбра ли всичко?

— Естествено, то е толкова просто и лесно.

Просто и лесно значи. За него навремето изобщо не беше лесно. Тогава си блъска главата почти два месеца над тоя раздел, докато усвои всички определения, понятия и теореми. А на нея й стигна само един ден, при това не целият, защото фактически през по-голямата част от времето с нея се занимава лекарят.

— Знаеш ли, някак не ми изглеждаш добре — решително отбеляза Мирон. — Навярно си преуморена. Хайде днес да се заемем с нещо по-лесно.

— Не — упорито поклати глава девойката, — нека се занимаваме както обикновено. Аз трябва да съм в добра форма, когато пристигнат ония хора.

— Но това, което искам да ти предложа, също е особено важно. В наши дни никой вече не може да работи без него. И ако твоите работодатели видят, че си свикнала да правиш и това, ще оценят високо уменията ти.

Мирон имаше намерение да научи Наташа как да борави с текстообработващата програма. И то не защото смяташе, че тези умения са необходими при нейното положение. Той не вярваше на красивите приказки за добрите работодатели, случайно узнали за талантливото момиче. Многобройните мълчаливи пазачи със студени очи съвсем не се вписваха в тази сантиментална измислица. Целта му беше съвсем друга. Все пак се надяваше, ако в стаята има скрита камера, екранът на компютъра да не попада в обсега й.

Текстообработващата програма заинтригува Наташа и след петнайсет минути тя вече с лекота извършваше нужните манипулации, откриваше и закриваше „прозорци“, определяше положението и размерите им, разместваше пасажи, подреждаше страници. Налагаше се да работят с предварително въведения в компютъра текст. Наташа не можеше да набира и твърде трудно свикваше с разположението на буквите върху клавиатурата.

— Непременно трябва да се научиш да набираш. Това е необходимо за всякакъв вид работа. Хайде да се поупражняваме заедно. Сега ще ти определя размера на „прозореца“.

Мирон сложи ръце на клавиатурата, пръстите му бързо се заплъзгаха по клавишите.

„Не повтаряй на глас онова, което пиша. Стаята се подслушва.“

— А сега пиши онова, което ще ти продиктувам. Ще произнасям думите бавно, а ти внимателно гледай клавишите и се старай да запомниш разположението на буквите. „При извеждането на основния принцип на статиката Лагранж заменя произволната система от сили с подходяща система от диференциални уравнения…“ Какво има? — строго попита Мирон, виждайки, че момичето дори не е поставило ръце на клавиатурата. — Защо не пишеш?