Съдбовният кораб [bg]

— Не бихме искали да се натрапваме — нежно я увери Яни. — Не се притеснявай за нас. Все някъде в Бингтаун трябва да е останала някоя странноприемница.

— Няма да е никакво натрапване — настоя Кефрия. — Сигурна съм, че със Силдин ще се радваме на компанията ви.

Рейн изведнъж разбра, че зад тази покана може би се криеше нещо повече от обикновено гостоприемство. Оповести го гласно.

— Може да не е безопасно да се върнете в дома си сами. Моля ви. Нека с майка ми уредим нещата си, след което ще ви придружим, за да се настаните.

— Всъщност ще съм ви много благодарна за това — смирено призна Кефрия.

След миг тишина, майката на Рейн въздъхна.

— Умът ми беше толкова зает със собствените ми тревоги, че не се спрях да се замисля какво ще означава това завръщане за вас… Знаех, че ще има тъга, но не обмислих опасността. Много нехайно от моя страна.

— Ти си имаш твои грижи — каза ѝ Кефрия.

— И все пак — тъжно отвърна Яни. — Честността трябва да замени всички учтивости за известно време. И не само между теб и мен. Всички Търговци трябва да бъдат открити, ако искаме изобщо някой да преживее ставащото. О, Са, погледнете пазара. Половината го няма!

Докато екипажът подготвяше кораба за акостиране, погледът на Рейн обходи събралите се да го посрещнат мъже и забеляза Граг Тенира. Не го беше виждал от нощта на летния бал. Силата на смесените чувства, които се надигнаха в него, го хвана неподготвен. Граг беше приятел, но ето че сега го свързваше със смъртта на Малта. Щеше ли смъртта ѝ да обгърне всеки ден от живота му в болка? Изглежда, беше така.

Корабът бе прихванат към дока и се свързваше с него чрез подвижно мостче. Веднага щом достъпът до кораба бе подсигурен, тълпата се втурна нагоре и хората започнаха да крещят въпросите си към капитана и екипажа. Рейн си проби път през напиращите хора. Майка му, Кефрия и Силдин го последваха. В мига, в който кракът му докосна кея, Граг пристъпи пред него.

— Рейн? — попита с нисък глас.

— Да — потвърди Рейн. Протегна ръката си, облечена в ръкавица, към Граг и той я пое, но я използва, за да го придърпа по-близо. Приближи глава до неговата и попита тревожно:

— Успяхте ли да намерите сатрапа?

Рейн успя да поклати глава. Граг се намръщи и заговори припряно.

— Елате с мен, всички. Очаква ме фургон. Бях изпратил едно момче да следи от носа за Кендри през последните три дни. Побързайте. Напоследък из Бингтаун се носят разни безумни слухове. Това място не е подходящо за никого от вас. — Той извади изпод наметалото си друго, само че работно и дрипаво. — Покрий Дъждовните си одеяния.

За момент Рейн замлъкна стъписан. След това разгърна наметалото и го заметна върху майка си, преди да я предаде на Граг. Хвана ръката на Кефрия, без да се церемони.

— Елате с нас бързо и тихо — прошепна ѝ. Видя как Кефрия стисна ръката на Силдин по-здраво. Момчето усети, че нещо не беше наред. Очите му се опулиха и то забърза заедно с тях. Всичкият им багаж бе оставен на кораба. Беше неизбежно.