Съдбовният кораб [bg]

— По-лошо е, отколкото се страхувах — промълви майка му до него. — Как бих могла да искам помощ от бингтаунския Съвет, когато собственият им град е в хаос, а пристанището им е заплашвано от калсидски кораби?

Това се предполагаше да е част от мисията им тук. Яни Купрус често бе представлявала Дъждовните Търговци пред бингтаунските им родственици, но рядко по такъв жизненоважен повод. След като официално се извинеше на Съвета за злощастната загуба на сатрап Косго и съветничката му, щеше да помоли за съдействие на Дъждовните Търговци от Трехог. Разрушението на Стария град беше почти пълно. С много внимателна работа части от града можеха евентуално да бъдат отворени отново. Междувременно, Търговските семейства, които бяха разчитали на странните, чудни предмети, които изкопаваха от града, за търговията си, бяха оставени да мизерстват. Тези семейства бяха гръбнакът на Трехог. Без града на Древните, който да оплячкосват, нямаше друга икономическа причина, поради която Трехог да съществува. Макар че хората му събираха някои хранителни продукти от Дъждовната гора, те нямаха ниви, на които да отглеждат зърно, или пасбища за добитък. Винаги бяха търгували за храна, като се запасяваха с необходимото чрез Бингтаун. Спирането на търговията заради калсидците вече се усещаше в Трехог. А предвид наближаващата зима, ситуацията скоро щеше да стане отчайваща.

Рейн знаеше от какво майка му се боеше най-много. Тя вярваше, че тази най-скорошна катастрофа може да унищожи Дъждовния народ. Популацията им бе намаляла за последните две поколения. Дъждовните деца често бяха мъртвородени или умираха през първите няколко месеца. Дори оцелелите нямаха дълголетието на обикновените хора. Самият Рейн не очакваше да живее много след тридесетата си година. Това бе една от причините Дъждовните Търговци да търсеха толкова често спътници сред бингтаунските си роднини. Подобни бракове имаха по-голяма възможност да се окажат плодовити, а децата от тях — по-силни. През последните две поколения обаче роднините им от Бингтаун бяха станали по-малко склонни да идват в Дъждовните земи. Подаръците за семейството на бъдещия съпруг или съпруга бяха нараснали по големина, ценност и количество. Собственото му семейство беше доказателство с това, че бе готово да опрости дълга за един жив кораб само за да осигури булка за Рейн. След като Малта бе изгубена, Яни знаеше, че Рейн никога няма да се ожени, нито да осигури деца за семейство Купрус. Брачните подаръци щяха да са отишли на вятъра. В просешкото положение, в което бе изпаднал Трехог, другите Дъждовни семейства щяха да изнемогват да изхранват децата си, камо ли да преговарят за съпрузи. Дъждовният народ можеше да изчезне завинаги.