Съдбовният кораб [bg]

— Идваш ли да видиш? Изглежда много странно. — Силдин замлъкна. — Някои от хората на палубата плачат.

— Идвам — отвърна уморено. Беше време да се изправи пред реалността. През целия път дотук бе избягвала да говори със Силдин за това какво можеха да заварят. Измъкна краката си от леглото. Заоправя косата си, но после се отказа. Един шал щеше да я покрие. Намери един, все още мокър от последното ѝ излизане на палубата, заметна го около себе си и последва Силдин навън.

Денят беше сив, а дъждът непрестанен. Почувства, че така е правилно. Присъедини се към другите пътници, гледащи към Бингтаун. Никой не приказваше или сочеше — стояха загледани в мълчание. По лицата на някои се стичаха сълзи.

Пристанището на Бингтаун беше гробище. Мачтите на разрушените съдове се подаваха от водата. Кендри внимателно се придвижваше покрай потъналите кораби, насочил се не към обичайния док за живи кораби, а към друг, наскоро поправен. Чистата жълтеникава дървесина контрастираше непривично със сивото и черното от похабеността и обгарянето на останалите. На дока ги очакваха мъже, за да ги посрещнат. Поне се надяваше, че беше, за да ги посрещнат.

Силдин се облегна на нея. Тя разсеяно повдигна ръка и я сложи на рамото му. Цели участъци от града представляваха черни руини, а изгорелите скелети на сградите лъщяха под падащия дъжд. Момчето се притисна по-близо до нея.

— Баба добре ли е? — попита с приглушен глас.

— Не зная — изтощено отвърна тя. Толкова ѝ беше писнало да му казва, че не знае. Не знаеше дали баща му е жив. Не знаеше дали брат му е жив. Не знаеше какво се е случило с Малта. Кендри бе търсил надолу по Дъждовната река до устието и не бе открил нищо. Заради неистовото настояване на Рейн бяха обърнали и бяха търсили и нагоре по реката чак до Трехог. Не бяха открили никаква следа от малката лодка, която Рейн твърдеше, че е видял. Кефрия не го бе изричала гласно, но се чудеше дали Рейн не си я е въобразил. Може би толкова силно бе искал Малта да е жива, че беше заблудил сам себе си. Кефрия бе добре запозната с това.

В Трехог, на борда на Кендри се бе качила Яни Купрус. Преди да напуснат Дъждовния град, бяха изпратили птица до Бингтаун, която уведомяваше Съвета, че не са открили сатрапа, но продължават търсенето. Беше лъжлива надежда, но нито Кефрия, нито Рейн бяха готови да я загърбят.

По време на това последно пътуване надолу по Дъждовната река, Кефрия бе прекарала всяка вечер на палубата, взираща се сред падащия здрач. Всеки път се кълнеше, че е зърнала малка гребна лодка в реката. Веднъж бе видяла Малта да стои изправена в лодката, повдигнала едната си ръка в зов за помощ, но се бе оказало само дънер, откъснал се от крайбрежието, чиито корени се протягаха отчаяно нагоре, докато той отплаваше покрай тях.