![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Вода — изграчи Кеки. Напоследък говореше рядко и въобще не се изправяше. Малта я поддържаше чиста, доколкото можеше, и уморено я чакаше да умре. Устата на съветничката бе осеяна с рани, които се пропукваха и кървяха, докато Малта придържаше чашата към устните ѝ. Кеки успя да преглътне. Малта попи оцветените в розово струйки, стекли се от ъгълчетата на устата ѝ. Беше изпила твърде много речна вода, за да оживее, но не достатъчно, че да я убие бързо. Вътрешностите на Кеки вероятно бяха разранени също като устата ѝ. Мисълта накара Малта да се присвие.
Въпреки болката и отпадналостта, съветничката бе удържала на думата си. Малта я бе поддържала жива и ги бяха спасили, така че сега Кеки правеше всичко по силите си да научи Малта как да оцелява. Вече говореше съвсем малко, но с побутвания и кратки звуци ѝ напомняше за по-ранния си съвет. Малта трябваше винаги да отвръща на оплакванията на сатрапа или като изтъква позитивната им страна, или с комплимент за това колко е смел, мъдър и силен да търпи подобни неща. Първоначално думите почти я бяха задавили, но наистина го отклоняваха от мрънкането. Щом трябваше да е затворена с него, беше най-добре да го държи благосклонен. Ценеше часовете след вечерята му, когато пушенето с капитана го караше да придремва и само да кима.
Други от нещата, които Кеки ѝ бе казала, бяха по-важни. Първият път, в който Малта отнесе кофата им за изпразване, моряците я освиркаха и затракаха със зъби към нея. На връщане един от мъжете ѝ препречи пътя. Тя сведе поглед и се опита да го заобиколи. С мазна усмивка обаче той се измести, за да ѝ попречи да избяга. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите. Тя погледна встрани и отново се опита да го подмине, но той се протегна иззад нея, сграбчи и стисна грубо едната ѝ гърда.
Тя извика от болка и безпокойство. Той се изсмя и я дръпна към себе си, като я притисна толкова здраво, че тя едва дишаше. Свободната му ръка се провря под блузата ѝ и хвана другата ѝ гърда. Мазолести пръсти погалиха грубо голата ѝ кожа. Тя замръзна и замлъкна шокирано. Той намести тялото си по задните ѝ части. Другите мъже го гледаха с искрящи очи и знаещи усмивки. Когато той се протегна, за да повдигне полите ѝ, тя изведнъж успя да овладее мускулите си. Тежката дървена кофа бе все още в ръката ѝ. Тя се обърна, завъртя я с все сила и го удари по рамото. Останалите по дъното отпадъци изпръскаха лицето му. Той извика от отвращение и я пусна, въпреки подигравателното насърчаване от страна на другарите му. Тя се втурна към платнения им подслон и се хвърли вътре.
Сатрапът не беше там. Беше отишъл да вечеря с капитана. Унизена и ужасена, тя се сви на пода до спящата Кеки. Всяка преминаваща стъпка можеше да е на моряка, който идваше за нея. Тя се разтресе така силно, че чак зъбите ѝ затракаха. Кеки се събуди, видя треперещата в ъгъла Малта, стиснала кофа за вода като единственото си оръжие, и измъкна случилото се от нея. Докато ѝ разказваше задъхано, Кеки слушаше сериозно, след което поклати глава. Говореше с кратки фрази, за да пази устата и гърлото си.
— Това е лошо… за всички ни. Трябва да се боят… да те докоснат… без позволението на Косго. Но те не се боят. — Тя спря замислено. После пое дъх, събрала сили. — Не бива да те изнасилват. Ако го сторят… и Косго не ги предизвика… ще изгубят всякакво уважение… към всички ни.
— Не казвай на Косго. Ще го използва… за да те накара да се подчиняваш. Да те заплашва. — Тя вдиша болезнено. — Или ще те даде на тях… в замяна на услуга. Като Серила. — Нов дъх. — Трябва да те защитим… за да защитим всички нас. — Кеки заопипва на сляпо около себе си, след което взе един от парцалите, с които Малта почистваше кръвта от устата ѝ. — Вземи. Носи това… между краката си. Винаги. Ако някой мъж те докосне, кажи Фа-шеви кол. Означава „кървя“. Той ще спре… щом го чуе… или види това.
Кеки поиска вода и пи. Въздъхна и отново събра сили да говори.
— Калсидските мъже се боят от женското време на кървене. Казват… — Кеки пое дъх и успя да се усмихне с розовозъба усмивка, — че тогава женските части са им ядосани. И могат да поразят мъжките.