Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Мислеше дори да не се сбогува, от страх да не му се пръсне сърцето, но Май-Брит каза, че трябва да се разделят с момиченцето както подобава. Така че той клекна и разпери ръце, а Ева се затича към него. Панделката ѝ се заигра с вятъра, а роклята ѝ се развя като бяло корабно платно. Тя обви ръце около врата му и стисна здраво, сякаш усещаше, че се виждат за последен път.
Той преглътна и извади нежно бебешките дрехи на Ева от кашона.
– Йоста – чу се гласът на Патрик откъм вратата.
Йоста се стресна и се обърна, все още държейки бяла бебешка блузка в ръце.
– Откъде знаеше къде живеят родителите на Ева? – попита Патрик.
Йоста мълчеше. Мислеше трескаво, търсейки някакво обяснение, например как е видял адреса някъде и го е запомнил. Патрик сигурно щеше да му повярва, но вместо това той въздъхна и каза:
– Аз пращах картичките.
– „Й“ – каза Патрик. – Явно съвсем затъпявам, щом дори не ми хрумна, че може да си ти.
– Трябваше да ти кажа и на няколко пъти опитах... – каза Йоста и наведе засрамено глава. – Но съм пращал само поздрави за рождения ѝ ден. Картичката, която донесе Мортен, не е от мен.
– Да, разбира се. Често казано, още в началото се зачудих, като я видях. Толкова различна беше от останалите.
– Имитацията на почерка също не беше особено добра.
Йоста остави блузката и скръсти ръце.
– Така е, твоите криви ченгели едва ли са лесни за копиране.
Йоста се усмихна, облекчен, че Патрик реши да прояви разбиране. Не знаеше дали самият той би бил такова великодушен, ако беше на негово място.
– Знам, че този случай е специален за теб – каза Патрик, сякаш бе прочел мислите му.
– Не искам нищо да ѝ се случи – каза Йоста, след което се обърна и отново се разрови в кашона.
Патрик остана на вратата и след малко Йоста пак го погледна.
– Ако Анели е жива, това би променило всичко. Или поне ако е била жива. Обади ли се на Леон да му кажеш, че искаме пак да поговорим с него?
– Предпочитам да го изненадам. Ако го хванем неподготвен, ще имаме по-голям шанс да го накараме да се разприказва.
Патрик замълча и като че не знаеше дали да продължи, или не. Накрая каза:
– Всъщност мисля, че мога да се досетя кой е пратил последната картичка.
– Кой?
Патрик поклати глава.
– Това е просто хрумване. Помолих Турбьорн да провери едно нещо и ще знам повече, когато получа отговор от него. Дотогава предпочитам да не казвам нищо, но обещавам да уведомя първо теб.
– Надявам се.
Йоста отново му обърна гръб. Имаше много работа. Човъркаше го нещо, което бе видял, и нямаше да се откаже, докато не разбере какво.
Ребека наистина нямаше да разбере, но Юсеф все пак ѝ остави писмо, за да ѝ благодари за съвместния им живот и да ѝ каже, че я обича. Вече разбираше, че е пренебрегнал нея и децата заради мечтите си. Срамът и болката го бяха заслепили и Юсеф чак сега си даваше сметка колко много означава семейството му за него. Семейството, което въпреки всичко бе останало до него.
Беше оставил писма и на децата. На тях също не бе дал обяснение, само няколко думи за сбогом, както и инструкции какво очаква от тях. Беше важно да не забравят, че имат мисия и носят отговорност, въпреки че той нямаше да бъде до тях, за да им го напомня.
Зае се бавно с обеда си – яйце, варено точно осем минути. В началото на брака им Ребека често проявяваше небрежност. Понякога го вареше седем минути, понякога девет. Но това не се беше случвало от много години. Тя беше добра и предана съпруга и родителите му я харесваха.
Понякога обаче угаждаше твърде много на децата, което го тревожеше. Въпреки че бяха големи, те все още се нуждаеха от твърда ръка, която да ги ръководи. Юсеф не беше убеден, че Ребека ще се справи. Също така имаше съмнения, че тя няма да запази еврейското наследство живо в съзнанието на децата. Но какъв избор имаше? Срамът му щеше да полепне по тях и да разруши шансовете им да изживеят живота си с високо вдигната глава. Беше длъжен да се жертва, за да им осигури бъдеще.
В миг на слабост му хрумна мисълта за отмъщение, но веднага я отхвърли. Знаеше от опит, че отмъщението не води до нищо добро, само до още мрак.