Сребристи сенки [bg]

Там извадих амулета за невидимост на госпожа Теруилиджър, сложих го на врата си и изрекох заклинанието, което го задействаше. Дори е помощта на амулета, магията изискваше много енергия, но резултатите бяха не по-малко мощни. Ефектът щеше да трае много по-дълго, отколкото в поправителния център, а и сега можех да гледам хората в очите. Само онези, които знаеха, че Сидни Сейдж стои невидима точно пред тях, щяха да могат да ме видят въпреки магията за невидимост. С тази маскировка аз излязох от тоалетната, като изчаках първо друга посетителка да отвори вратата.

Отвън Ейдриън тъкмо напускаше мъжката тоалетна и аз го последвах. Той си поръча питие на бара, а след това се запъти да търси масите за покер. Напитката беше безалкохолна, но съдържаше кръв, което беше допълнителен бонус за нашето посещение тук. Знаех, че той от доста време не се беше захранвал. След като седна край една маса, приближих зад него и прошепнах в ухото му:

— Не се обръщай. Аз съм тук, с теб, невидима. Ако ме погледнеш, навярно ще развалиш магията. Кимни, ако си разбрал.

Той кимна.

Огледах се наоколо и се наведох към него.

— Мисля, че видях един алхимик тук, в залата, който те наблюдава. Изиграй няколко раздавания. Все още никой няма да те сграбчи и отведе. Не бих се изненадала, ако много скоро се появят още един или двама.

Направих един бърз тур наоколо и отбелязах, че офисите на шефа на охраната и управата се намират на първия етаж, после се върнах при Ейдриън. Продължих да наблюдавам залата, като от време на време спирах, за да погледам как играе Ейдриън. Той беше доста добър и аз се зарадвах, че нито веднъж досега не се бях поддала на молбите му да поиграем на стрийп покер. Аз също не играех зле, но планът на играта ми се основаваше на статически анализ. А това не можеше да се сравнява със способността да четеш аурите на другите играчи.

Не след дълго на етажа с игралните зали се появи втори алхимик.

— Добре — промърморих на Ейдриън. — Довърши това раздаване и иди да наемеш стая. Регистрирай се е истинското си име, всичко е наред, и се постарай да повториш на висок глас номера на стаята. После иди в стаята. Те ще те последват. Когато го направят, не се колебай да устроиш шумна и показна схватка с тях — но изчакай те първи да те нападнат. Аз ще се погрижа за останалото. И когато служителите на хотела те разпитват, се постарай да вдигнеш голяма пушилка за това, кой си ти и колко са те обидили.

Той изпълни инструкциите ми точно и без никакво колебание, а аз внимателно го проследих до рецепцията, оставайки извън полезрението му. Алхимиците също ни последваха като застанаха достатъчно близо, за да чуват.

— Стая 707, а? — рече Ейдриън достатъчно високо, когато взе ключа. — Звучи ми като щастливо число. — Двамата алхимици се спогледаха и се отправиха към асансьора. Ейдриън се качи на следващия. Колкото до мен, аз се отправих по аварийното стълбище на първия етаж и вдигнах телефона в коридора, като се погрижих никой да не вижда, че слушалката виси във въздуха. Набрах номера на охраната на хотела.