И се възправи сянка [bg]

Аш никога през живота си не се беше чувствал така уморен. Замаяният му поглед се спря върху момче на четири или пет години, което стоеше самотно на улицата. По зачервените му бузи се стичаха сълзи и то трепереше от страх, че е било изоставено. Аш се опита да го заговори, когато мина край него. Но устата му беше пресъхнала и скована и той успя само да се изкашля няколко пъти. Сетне гледа назад, докато малката фигура не се изгуби сред взвод от войници, опитващи се да поддържат привиден ред.

— Те се махат — изкрещя Че към него. — Всички се махат!

Аш само присви очи към него. Пое си глътка въздух и отново се закашля в шепата си с остър сух звук.

— Добре — каза Че. — Разбрах те.

Завиха по една пряка, която лъкатушеше през квартал от жилищни сгради от тъмно дърво. Зелът пристъпваше по тясната дъсчена улица, от двете страни, на която се виждаше кафява езерна трева. Отблизо растителността приличаше на водорасли, подобни на преплетени плоски папрати, сред които бълбукаха балончета въздух. Хората минаваха напряко по хлъзгавата повърхност, вдигнали ръце, за да пазят равновесие.

Двамата прекосиха по-малки канали и други улици, докато не наближиха западния бряг на острова и не навлязоха в район с по-хубави сгради — триетажни имения с оградени градини, заключени врати и здраво залостени прозорци, зад които не светеше. Улицата тук беше пуста, но в края й се виждаше широк булевард, простиращ се от север на юг. Отвъд него, през суграшицата, видяха, че участъкът с преплетената езерна трева продължава подобно на някакъв мазен плаж нататък към Бълбукащото езеро, чиято повърхност изглеждаше матова в полумрака и се ширеше до замъглените, покрити с тъмни дървета, очертания на брега.