Открадни си свят [bg]

— Ей, честита Коледа!

Някъде отдалеч й отвърна веспанец, сетне като ехо още един и още един.

Къде, по дяволите, са проклетите клошари?

Струваше им се, че пътуват от часове. Заобиколиха една грамадна срутена постройка и забавиха, проправяйки си път между отломъците. Топаз почти усещаше присъствието на вакуума зад дебелите стени. Парното във фургона започна да се задъхва. Тя пристегна връзките на своя маскараден костюм.

Тунелът се изви, черен и опушен като вътрешността на дънер. Най-сетне видяха отпред светлина, бледозелена крушка, която се поклащаше, окачена на винкел.

— Ей, виж — посочи Зое. — Сергия за храна.

Така беше, макар по-скоро да приличаше на приземена товарна платформа, оборудвана със спиртен котлон и известно количество провизии, разпределени по рафтове. При шума от приближаващия се фургон продавачът подаде глава от сергията.

— Това не е ли оня тип, дето държеше ресторант „Летящият тигър“? — попита Топаз, обнадеждена от това, че е зърнала познато лице.

— Ти си това, мап — обърна се Зое към полюшващата се на пръчката котка. — „Летящият тигър“.

Фалиралият ресторантьор носеше голяма и халтава кислородна маска. Имаше нещо безкрайно патетично в начина, по който стърчеше сред окачените тигани за пържени равиоли и купички за варене на тръстикови змии.

— Бедничкият — въздъхна Зое.

— Я го питай дали няма ракия — сръга я Топаз.

Зое смъкна неохотно прозореца. Отвън я посрещна миризмата на прегоряло олио.

— Весела Коледа! Това ли е пътят за Змийското гърло?

В очичките на предприемача блеснаха пламъчета отразена светлина. Той погледна натъжено бурканите с компоти и завъртя заострената си муцуна.

— Доле няния лей — долетя отговорът му.

— Надолу по Лайняния улей — преведе Топаз, без да намалява скоростта.

— Очарователно — кимна Зое и се закашля.

— Ама всички така му викат — възрази Топаз и махна на отдалечаващата се сергия. — Ти не знаеше ли? Вие как му казвате — сигурно нещо от рода на Ляв Лимбичен тинтири-минтири?

Личната асистентка на капитана повдигна крака на таблото.

— По този въпрос се работи усилено — обясни важно тя. — Скоро ще престанете да си правите майтап.

Гласът й звучеше малко гъгниво. Топаз си помисли, че може да й е призляло. В кабината все още миришеше на прегоряло олио, а климатикът не работеше.

— Трябваше да му оставим нещо — рече тя без особен ентусиазъм. Всеки знаеше, че да се подаряват разни неща на алтецианите е опасно. След това ти се лепват и не можеш да се отървеш от тях. Типичен пример беше Ееб. Непрестанно се влачеше подире им.