![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Тзеин отстъпва назад, сякаш съм го ударила.
— Мислиш, че не знам какво е да се будиш всеки ден и да мислиш, че може да ти е последен?
— Тогава дай шанс на Инан. Амари е просто принцеса. Когато магията се върне, тя няма да е наследницата на трона. Ако успея да убедя престолонаследника, бъдещият крал ще е на наша страна!
— Само ако можеше да чуеш глупостите, които говориш! — Тзеин започва да дърпа косата си. — Него не го е грижа за теб, Зел. Иска само да те вкара в леглото си.
Лицето ми пламва. Обидата се вплита със срама. Това не е Тзеин. Не е братът, когото обичам.
— Той е синът на човека, който уби мама, за Бога, колко отчаяна може да си?
— Ти въздишаш по Амари! — изкрещявам аз. — Как това е по-добро?
— Защото тя не е убийца! — изкрещява в отговор Тзеин. — Защото тя не изгори селото ни до основи!
Въздухът около мен започва да жужи. Сърцето ми блъска в гърдите, докато Тзеин продължава да вика. Думите му ме нараняват дълбоко, по-остри от всяка атака, пред която съм се изправяла по-рано.
— Какво ще каже тате?
— Не намесвай тате в това…
— Или мама?
— Млъкни! — изкрещявам.
Жуженето във въздуха се засилва и се превръща в огнено бучене. Най-тъмната част от гнева ми се надига, въпреки че се опитвам да го потисна.
— Богове, само ако тя знаеше, че е умряла, за да станеш уличницата на принца…
От мен изригва магия, гореща и гневна, и започва да бушува, без да съм изрекла заклинание. От ръката ми като копие се извива една сянка и нанася удар с яростта на мъртвите.
Всичко се случва за миг. Тзеин изкрещява. Аз залитам назад.
Когато всичко свършва, той сграбчва рамото си.
Изпод пръстите му блика кръв.
Взирам се втренчено в разтрепераните си ръце, в прозрачните сенки на смъртта, които се вият около тях. След малко те избледняват. Но щетите остават.
— Тзеин… — Започвам да клатя глава, от очите ми бликват сълзи. — Не исках, кълна се. Не се опитвах да го направя!
Тзеин се втренчва в мен, сякаш не знае коя съм. Сякаш съм предала всичко, което имаме.
— Тзеин…
Той минава край мен с ледено изражение. Непримерим.
Строполявам се на земята и преглъщам риданията си.
Глава петдесет и шеста
Зели
Оставам в покрайнините на селището до залез-слънце. Сред дърветата не трябва да се изправям пред никого. Не трябва да се изправям пред себе си.
Когато вече не мога да седя в тъмното, тръгвам към палатката си, разочаровайки Зу, молейки се да не срещна Тзеин. Но щом ме вижда, Амари се втурва към мен с един копринен кафтан.
— Къде беше? — Тя ме сграбчва за ръката и ме дръпва в палатката си и на практика ме съблича, за да ми облече новия кафтан. — Празненството ще започне всеки момент, а още не сме направили косата ти!
— Амари, моля те…
— Не си прави труда да ми възразяваш. — Тя бута ръката ми и ме принуждава да стоя мирно. — Тези хора ти се възхищават, Зели. Трябва да изглеждаш подходящо.
Тзеин не и е казал…
Това е единственото обяснение. Амари слага кармин на устните ми и въглен около очите ми, както би направила по-голяма сестра, и ме кара да направя същото за нея. Ако знаеше истината, щеше просто да се страхува.
— Толкова се е накъдрила! — възкликва тя и закрепва още един кичур от косата ми назад.
— Мисля, че е заради магията. Косата на мама беше такава.
— Отива ти. Дори не съм свършила, а ти вече изглеждаш поразително красива.
Изчервявам се и оглеждам копринения кафтан. Пурпурните му мотиви са заплетени с яркожълти и тъмносини шарки и той сякаш грее на фона на тъмната ми кожа. Опипвам мънистата по деколтето и ми се иска Амари да го върне на този, който й го е дал. Не мога да си спомня последния път, когато съм била с рокля, и се чувствам гола без плат, който да обвива краката ми.
— Не ти ли харесва? — пита Амари.
— Няма значение — въздишам аз. — Не ме интересува какво ще облека, искам просто тази вечер да свърши.
— Случило ли се е нещо? — деликатно подпитва Амари. — Сутринта беше толкова ентусиазирана. А сега Зу ми казва, че не искаш да споделиш свитъка.
Стискам силно устни и сграбчвам плата на кафтана. Начинът, по който угасна лицето на Зу, ме изпълва с нов срам. Всички тези хора очакват да ги водя, а аз не мога да контролирам дори собствената си магия…
И не само магията си…
Споменът за огнения ад на Куаме бушува толкова ярко, че кожата ми настръхва от въображаемата топлина. Бях убедила себе си, че няма от какво да се страхувам, но сега не чувствам нищо друго, освен страх. Ами ако Зу не бе успяла да го спре? Ако изобщо не беше дошла? Ако Куаме не бе спрял пламъците си, дори нямаше да съм тук.