Драконите на сломеното слънце [bg]

— Както винаги, си се справил чудесно, Планшет — изрече кралят. — Не зная какво бих правил без теб. Между другото, може ли да получа тази роза?

— В раницата на Ваше величество — отговори слугата.

Двамата прекратиха разговора. Бяха стигнали до личните покои на Говорителя. При появата на Гилтас кралските гвардейци Кагонести — привидно телохранители на Негово величество, но в действителност затворническа стража — му отдадоха чест. Младежът не им обърна внимание. Гвардейците бяха на издръжка при Палтейнон и съответно му докладваха за всяка стъпка на краля. В спалнята вече го очакваше прислугата, за да му помогне в преобличането и да го подготви за лягане.

— Негово величество не се чувства добре — обяви Планшет, докато оставяше свещника на една маса. — Ще се погрижа лично за него. Свободни сте.

Гилтас, пребледнял и отслабнал, попи устни с дантелената си кърпичка и незабавно се отпусна на леглото, без дори да си направи труд да свали ботушите си. Планшет щеше да му направи тази услуга. Слугите и не очакваха друго след тазвечерното празненство. Крехкото здраве на краля беше пословично. Елфите се поклониха и излязоха.

— Никой не бива да безпокои Негово величество — каза през вратата Планшет, след което я затвори и заключи.

Гвардейците разполагаха с ключ, но го използваха изключително рядко. В миналото проверките за присъствието на младия крал бяха редовни. Тъй като винаги го откриваха там, където се предполагаше, че трябва да бъде — болен, настанен в леглото и умислен над поредната си поема — бяха решили, че те са чисто и просто загуба на време.

Планшет остана заслушан до вратата, докато стражите се успокоят и отново се върнат към хазартните игри, с които убиваха безкрайните отегчителни часове на пост. Пажът кимна удовлетворено, прекоси стаята и разтвори широко вратите, водещи към балкона, за да погледне навън.

— Всичко е наред, Ваше величество.

Гилтас скочи от леглото и се насочи към прозореца.

— Знаеш какво да правиш, нали?

— Да, Ваше величество. Възглавниците са приготвени, за да заемат мястото ви под завивките. Ще се преструвам, че сте в стаята. И няма да позволявам на никой да влиза.

— Много добре. Не се тревожи за Палтейнон. Няма да се появи чак до утре сутринта. Ще бъде прекалено зает да подписва името ми и да поставя кралския печат върху разни документи.

Гилтас се приближи до балюстрадата на балкона. Междувременно Планшет вече връзваше здраво едно въже за парапета.

— Ако всичко се развие както трябва, ще се върна до утре преди полунощ.