Драконите на изгубената звезда [bg]

— Мерибел Еленорог — каза другата и протегна ръка.

— Тасълхоф Кракундел — представи се Тас.

— Сериозно? — каза Мерибел и се изчерви от удоволствие. — Не се ли срещнахме миналата седмица? — Не ми изглеждаш съвсем същия. Да не си си направил нова прическа?

— Какво имаш в кесиите си? — попита Лийфуърт.

В последвалото вълнение, което включваше в себе си отговаряне на интересния въпрос, задаването му, както и доста радостния момент, когато всички изсипаха кесиите си и започнаха да разменят разни неща, Тас успя да обясни, че не е никой от неизброимите Тасълхофци, които се щурат из Ансалон, а съвсем истинският, оригиналният. Особено беше горд да им покаже парчетата на Устройството за Пътуване във времето и да им обясни как двамата с Карамон са го използвали, за да се върнат назад в миналото, как без да иска е попаднал в Бездната и как след това го е отнесло напред в бъдещето, което не било съвсем същото бъдеще, но по-различно.

Кендерите бяха впечатлени и доста зарадвани да разменят някои от по-ценните си предмети за части от устройството. Тас проследи как парчетата изчезнаха в кесиите им без особената надежда да се задържат там по-продължително време. Все пак си заслужаваше да опита. Накрая, след като всичко, което можеше да бъде разменено, бе разменено и тримата взаимно си бяха разказали патилата, Тасълхоф най-сетне им разкри целта на посещението си в Солантъс.

— Имам мисия — обяви той. Кендерите го зяпнаха почтително. — Търся един Соламнийски рицар.

— Дошъл си на точното място — каза Лийфуърт, като подметна палец към стените зад себе си. — Там вътре има повече соламнийски рицари, отколкото можеш да преброиш.

— Какво смяташ да правиш, след като намериш някой? — зачуди се Мерибел. — Не ми се видяха много забавни.

— Търся точно определен рицар — обясни Тас. — Веднъж вече го бях намерил, но го изгубих и се надявах отново да го открия тук, понеже съм чувал, че се навъртат наоколо. Висок горе-долу ей толкова. — Той скочи на крака, повдигна се на пръсти и вдигна ръка. — Освен това е ужасно грозен, даже за човек, а косата му е с цвета на царевичните кифлички, които прави Тика.

Кендерите поклатиха глави. Бяха виждали доста рицари и дори му описаха няколко, но нито един от тях не вършеше работа на Тас.

— Трябва да намеря онзи, когото търся — обясни той, като отново се настани удобно на земята. — Двамата с него сме много големи приятели. Предполагам, че просто ще трябва да го потърся малко. Онези добри жени там ми казаха… А, за малко да забравя, искате ли ябълка? Както и да е, онези две добри жени ми казаха, че в града не допускат кендери.

— Няма такова нещо. В Солантъс са страшно привързани към нас — увери го Мерибел.