Драконите на изгубената звезда [bg]

— Само двеста човека сме, а се каним да превземем Солантъс — каза трети. — Ама че глупост! Дори да бяхме двеста хиляди, пак не бихме могли да превземем този град, даже и с помощта на Единия Бог. Стените му са високи колкото връх Няма значение. И си имат най-различни адски приспособления, или поне така съм чувал. Гигантски катапулти, които могат да свалят дракон, както си лети из небето.

— Нали твърдеше и че никога няма да превземем града на елфите? — обади се раздразнено един от другарите му. — Помните ли, момчета? „Трябват поне двеста хиляди от нас, за да отнесем остроухите.“

Останалите се разсмяха, ала смехът им беше нервен и не продължи дълго, нито бе особено гръмогласен.

— Тръгваме — оповести някой и се изправи.

Другите последваха примера му и отново се подредиха в строя. Някъде отпред идваше заповед, предавана от уста на уста:

— Оглеждайте се за кендера.

Войниците в края търпеливо изчакаха онези пред тях най-сетне да потеглят. Накрая всички се раздвижиха мудно и скоро се изгубиха от очите и ушите на Тасълхоф.

— „Оглеждайте се за кендера“ — повтори той. — Ха! Сигурно това са фаворитите на Даламар. Очевидно все пак не са чак толкова големи риби, колкото си представях. Ще изчакам, за да се уверя, че са се отдалечили достатъчно. Чудя се кой ли е пък този Един Бог? Сигурно е страшно скучно да си имаш само един бог. Освен ако не става дума за Физбан, но пък тогава светът нямаше да съществува, понеже постоянно щеше да губи разни неща из него, както винаги си губи шапката… Опа! — изпъшка приглушено той, понеже чак сега си даде сметка, че войниците са се упътили в съвсем същата посока, в която сочеше и пръстът му. — Отиват на север. Това означава, че трябва да продължа в друга посока. Всъщност тъкмо в обратната.

Което пък помогна на Тасълхоф да намери пътя за извън Нощлунд и да се отправи към Солантъс — доказвайки още веднъж, че кендерският компас на тялото работи.