Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Стефани също не харесваше Дъглас Скофилд, но това не би трябвало да повлияе на решенията им. Имаше и още нещо.
— Нали си даваш сметка, че все още не разполагаме с никакви доказателства?
Дейвис вдигна глава към стенния часовник насреща и промърмори:
— Трябва да се обадя.
Дейвис беше обезпокоен и леко объркан. Силно заинтригуван, но едновременно с това завладян от емоциите си, също като нея. За които не желаеше да говори. Той се обърна и й направи знак да се приближи. Тя се подчини.
— Пак иска да разговаря с теб.
Тя пое телефона и го притисна до ухото си. Отлично знаеше кой е от другата страна на линията.
— Нещата стават сложни, Стефани — заяви президентът Даниълс. — Рамзи е успял да манипулира Атос Кейн. Доблестният сенатор иска от мен да назнача Рамзи на освободеното място в Съвета на началник-щабовете. Няма как да стане, но аз не казах нищо на Кейн. Има една индийска поговорка, която гласи: „Живееш ли в реката, трябва да си приятел с крокодилите.“ Рамзи май действа именно според нея.
— Но може да бъде и обратното — отбеляза Стефани.
— Именно това усложнява нещата. Тези двамата не са се съюзили доброволно. Нещо се е случило. Мога да ги размотавам през следващите няколко дни, но ми трябва напредък от твоя страна. Как е моето момче?
— Старае се.
— Сега вече разбираш какво ми е на главата — засмя се Даниълс. — Трудно е да го държиш на каишка, нали?
— Би могло да се каже.
— Най-добре го е казал Теди Рузвелт: „Прави каквото можеш с това, с което разполагаш, там, където си.“ Не е зле да се придържаш към неговата максима.
— Нямам кой знае какъв избор, нали?
— Така е. А сега ти предлагам новината на деня: в Мюнхен е открит трупът на резидента на военноморското разузнаване в Берлин капитан Стърлинг Уилкърсън.
— Което според вас не е случайно, нали?
— Не е, разбира се. Рамзи провежда някаква операция, която стига чак до там. Нямам доказателства, но усещам, че е така. Какво става с Малоун?
— Не съм го чувала.
— Искам откровеното ти мнение. В опасност ли е този Скофилд?
— Не знам. Но май трябва да останем тук и утре, за да бъдем сигурни.
— Ще ти кажа нещо, за което не споменах пред Дейвис. Гледай да не се издадеш пред него.
— Добре — усмихна се тя.
— Имам сериозни подозрения към Даян Маккой. Отдавна съм се научил да държа враговете под око, защото именно те първи забелязват грешките ни. Наблюдавам я от доста време и Едуин го знае. Но не знае, че днес тя се е качила в колата си и е потеглила към Вирджиния. В момента се намира във Форт Ли и инспектира някакъв склад, който военноморското разузнаване държи под наем. Проверката показа, че вчера и Рамзи е бил там.
Тя вече го знаеше благодарение на екипа си.
Дейвис й направи знак, че отива да си вземе питие от шведската маса до огнището, и попита с очи дали иска нещо. Тя поклати глава, обърна се с гръб и каза в слушалката:
— Той се разкара. Предполагам, че имате причини да ми казвате всичко това.
— Изглежда, че и Даян се е сприятелила с крокодилите, но аз се опасявам, че ще бъде изядена.
— Е, би могло да се случи и на по-добър човек.
— Нямаш добре мнение за нея, а?
— Стремя се да бъда реалистка.
— Струва ми се, че си разтревожена, Стефани.
— Бих възразила, но имам натрапчивото чувство, че нашият човек е тук.
— Искаш ли помощ? — попита Даниълс.
— Искам, но Едуин е против.
— Откога си започнала да го слушаш?
— Това шоу си е негово. Човекът има мисия.
— Не му позволявай да се провали, Стефани. Имам нужда от него.
Смит се наслаждаваше на музиката и топлината, която идваше от камината. Обядът беше отличен. Салатата, предястията и супата бяха изключително вкусни, но най-добро беше печеното агнешко с гарнитура от свежи зеленчуци.
Качи се горе, след като непознатата двойка прекъсна обяда на Скофилд и безцеремонно го отмъкна от масата. Нямаше как да чуе за какво си говорят — както долу, така и тук. Запита се дали не бяха хората, които го нападнаха снощи. Трудно беше да се отговори.
През последните няколко часа Скофилд беше обект на интензивно внимание. Сякаш всички участници в конференцията искаха да му засвидетелстват своята обич и уважение. Професорът беше известен като един от първите организатори на събитието, а утре вечер щеше да изнесе основната беседа. За тази вечер беше предвидено факелно шествие, отново водено от него. Утре сутринта започваше събитието, обозначено в брошурата като „Лов на глигани под ръководството на д-р Скофилд“. Споменатият лов щеше да продължи три часа. Участниците, водени от професора, щяха да използват само лъкове и стрели.