Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Боговете на войната [bg]
Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Боговете на войната [bg]

Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:

Великите мъже са необходими за живота ни! По всичко изглежда, че ще има война. Съперничеството между Помпей, диктатора на Рим, и младия военачалник, току-що приключил с триумфалните си завоевания в Галия и Британия, е достигнало критичната си точка. Юлий Цезар, с всичките си военачалници и четирите си легиона ветерани, е пресякъл Рубикон и върви към Рим. Да се биеш срещу собствения си народ никога не е лесно. Така че макар Цезар заедно с Брут, Марк Антоний и Октавиан да язди триумфално към Рим, пътят му към успеха е изпълнен с трудности. Но в Испания, в Африка, в Гърция и цяла Мала Азия има легиони, верни на Помпей и римската държава. Дали приятелите, които толкова дълго са се били на негова страна, ще продължат да го правят? „Боговете на войната“ е история за амбиция и власт, за любов и война. Популярна история с наистина епични измерения, която преминава от Рим през Гърция и Египет. Тя разказва за това как абсолютният успех може да промени и най-добрите. Това е триумфалният край на изключителния цикъл за Цезар. Кон Игълдън е роден в Лондон. Чете лекции по английски в Лондонския университет и работи като учител седем години, преди да стане писател на пълен работен ден. Женен, с две деца, живее в Хартфордшир. Първите три романа от серията „Цезар“ — „Вратите на Рим“, „Смъртта на царете“ и „Земя на славата“ се изкачиха високо в класацията на бестселърите и са впечатляващ дебют.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 148
Перейти на страницу:

— Републиката… — започна той.

Юлий поклати глава.

— Републиката беше славен експеримент. Уважавам я, но тя изпълни целта си. Когато се върна в Рим, ще основем империя.

Глава 30

Плуваха по Нил на юг през земи, раззеленени от водите му. Хиляди птици се извисяваха с крясъци, вдигаха се във въздуха при преминаването на царския кораб. Бели чапли се отместваха от пътя на стадата, които отиваха на водопой в спокойната вечер. Отпуснат, Юлий си позволи да се освободи от грижите на годините. От много месеци не беше получавал пристъп и се чувстваше силен. Рим беше далече и той се отдаваше на Клеопатра.

Любеха се всеки път, когато им хрумнеше, денем и нощем. Отначало му беше трудно да пренебрегва робите — все пак само балдахин от тънка коприна прикриваше царицата от погледите им. Свикнала да й прислужват още от раждането й, тя се смееше на притеснението му, докато той смъкваше робата от раменете й и целуваше кожата й. После смехът й преминаваше в задъхани стенания.

Корабът беше с шестнайсет големи гребла. Лопатите им бяха посребрени и блестяха като монети. Нил се виеше през долини и широки равнини, които сякаш нямаха край, и имаше моменти, в които Юлий с лекота си представяше, че това пътуване може да продължи вечно.

Вечер говореше с часове с астролога, Сосиген, който беше предрекъл раждането на син. Отначало Сосиген се притесняваше, но после се отпусна. Юлий нямаше търпение да получи потвърждение на предзнаменованията на Сосиген и макар че отначало се съмняваше в ясновидството му, надеждата му бавно се превърна във вяра. Гъркът имаше остър ум и Юлий прекара много часове да обсъжда с него пътя на планетите, сезоните и дори календара. Сосиген полагаше сериозни усилия, за да не показва презрението си към римската система, и каза, че дори египетските години имат известни недостатъци. Според неговите изчисления триста шейсет и пет дни били почти идеални, но беше нужен още един ден във всяка четвърта пролет, за да бъде всичко перфектно. Юлий поиска доказателство за твърденията му и гъркът прие предизвикателството и покри палубата с листи от папирус, изписани с въглен. Юлий се смая, като видя движението на планетите и звездите изчислено. В Рим най-висшият жрец отнемаше или прибавяше дни всяка година, но любовта на Сосиген към простотата и реда беше изкусителна. Юлий се зачуди как ли ще реагира сенатът, ако предложи такава система на гражданите на Рим.

С напредването на бременността Клеопатра се чувстваше все по-зле от жегата и по цял следобед спеше под тентата, а Юлий с часове гледаше как ужасяващите крокодили чакат търпеливо приближаването на някоя птица или теле. Гледката как захапват плячката беше единственото докосване до страстта, което прекъсваше дългия сън на Нил. Сребърните гребла се издигаха и спускаха, спираха само когато вятърът издуваше пурпурното платно. Юлий си говореше със Сосиген — гъркът му разказваше безброй истории в непоносимо жарките следобеди, истории и легенди, които го заливаха, докато не се усетеше част от този свят, част от неговото бъдеще.

В прохладата преди утрото робините на Клеопатра я къпеха и обличаха, боядисваха клепачите й в черно. Юлий, гол, лежеше на един лакът и наблюдаваше ритуала. Вече не изпитваше неудобство от робините, въпреки че беше отказал предложението на Клеопатра да го забавляват по-интимно. Не мислеше, че те нямат желание. Всъщност момичето, което обличаше царицата, беше показало ясно интереса си, докато го къпеше с дрехите на палубата: повечето вода беше излята по пълните й гърди, отколкото по неговото тяло, и тя се разсмя на реакцията му. Вероятно беше от жегата или от полуголото присъствие на робините, но Юлий се чувстваше еротично зареден от дните по Нил, освежен от плуването, където водата беше чиста, натрит с масла от умели ръце и нахранен като бик за разплод. Прокара леко ръка по стегнатия си корем.

Мечтаният живот беше като вода за изсъхнала почва след толкова години битки. Но дори тук и сега, докато слънцето изгряваше, знаеше, че не може да си почива завинаги. Желанието за действие винаги беше някъде в дъното на съзнанието му, нарастваше с всеки ден. Рим го чакаше и той полагаше все по-големи и по-големи усилия, за да пренебрегва зова му.

Бременността вече започваше да й личи. Юлий лежеше омагьосан и я гледаше — дрехата й беше от толкова тънък плат, че виждаше краката й през него. Тя го погледна и вдигна вежди, забелязала усмивката му.

— Какво има?

Юлий се засмя.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)