Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Републиката… — започна той.
Юлий поклати глава.
— Републиката беше славен експеримент. Уважавам я, но тя изпълни целта си. Когато се върна в Рим, ще основем империя.
Глава 30
Плуваха по Нил на юг през земи, раззеленени от водите му. Хиляди птици се извисяваха с крясъци, вдигаха се във въздуха при преминаването на царския кораб. Бели чапли се отместваха от пътя на стадата, които отиваха на водопой в спокойната вечер. Отпуснат, Юлий си позволи да се освободи от грижите на годините. От много месеци не беше получавал пристъп и се чувстваше силен. Рим беше далече и той се отдаваше на Клеопатра.
Любеха се всеки път, когато им хрумнеше, денем и нощем. Отначало му беше трудно да пренебрегва робите — все пак само балдахин от тънка коприна прикриваше царицата от погледите им. Свикнала да й прислужват още от раждането й, тя се смееше на притеснението му, докато той смъкваше робата от раменете й и целуваше кожата й. После смехът й преминаваше в задъхани стенания.
Корабът беше с шестнайсет големи гребла. Лопатите им бяха посребрени и блестяха като монети. Нил се виеше през долини и широки равнини, които сякаш нямаха край, и имаше моменти, в които Юлий с лекота си представяше, че това пътуване може да продължи вечно.
Вечер говореше с часове с астролога, Сосиген, който беше предрекъл раждането на син. Отначало Сосиген се притесняваше, но после се отпусна. Юлий нямаше търпение да получи потвърждение на предзнаменованията на Сосиген и макар че отначало се съмняваше в ясновидството му, надеждата му бавно се превърна във вяра. Гъркът имаше остър ум и Юлий прекара много часове да обсъжда с него пътя на планетите, сезоните и дори календара. Сосиген полагаше сериозни усилия, за да не показва презрението си към римската система, и каза, че дори египетските години имат известни недостатъци. Според неговите изчисления триста шейсет и пет дни били почти идеални, но беше нужен още един ден във всяка четвърта пролет, за да бъде всичко перфектно. Юлий поиска доказателство за твърденията му и гъркът прие предизвикателството и покри палубата с листи от папирус, изписани с въглен. Юлий се смая, като видя движението на планетите и звездите изчислено. В Рим най-висшият жрец отнемаше или прибавяше дни всяка година, но любовта на Сосиген към простотата и реда беше изкусителна. Юлий се зачуди как ли ще реагира сенатът, ако предложи такава система на гражданите на Рим.
С напредването на бременността Клеопатра се чувстваше все по-зле от жегата и по цял следобед спеше под тентата, а Юлий с часове гледаше как ужасяващите крокодили чакат търпеливо приближаването на някоя птица или теле. Гледката как захапват плячката беше единственото докосване до страстта, което прекъсваше дългия сън на Нил. Сребърните гребла се издигаха и спускаха, спираха само когато вятърът издуваше пурпурното платно. Юлий си говореше със Сосиген — гъркът му разказваше безброй истории в непоносимо жарките следобеди, истории и легенди, които го заливаха, докато не се усетеше част от този свят, част от неговото бъдеще.
В прохладата преди утрото робините на Клеопатра я къпеха и обличаха, боядисваха клепачите й в черно. Юлий, гол, лежеше на един лакът и наблюдаваше ритуала. Вече не изпитваше неудобство от робините, въпреки че беше отказал предложението на Клеопатра да го забавляват по-интимно. Не мислеше, че те нямат желание. Всъщност момичето, което обличаше царицата, беше показало ясно интереса си, докато го къпеше с дрехите на палубата: повечето вода беше излята по пълните й гърди, отколкото по неговото тяло, и тя се разсмя на реакцията му. Вероятно беше от жегата или от полуголото присъствие на робините, но Юлий се чувстваше еротично зареден от дните по Нил, освежен от плуването, където водата беше чиста, натрит с масла от умели ръце и нахранен като бик за разплод. Прокара леко ръка по стегнатия си корем.
Мечтаният живот беше като вода за изсъхнала почва след толкова години битки. Но дори тук и сега, докато слънцето изгряваше, знаеше, че не може да си почива завинаги. Желанието за действие винаги беше някъде в дъното на съзнанието му, нарастваше с всеки ден. Рим го чакаше и той полагаше все по-големи и по-големи усилия, за да пренебрегва зова му.
Бременността вече започваше да й личи. Юлий лежеше омагьосан и я гледаше — дрехата й беше от толкова тънък плат, че виждаше краката й през него. Тя го погледна и вдигна вежди, забелязала усмивката му.
— Какво има?
Юлий се засмя.