Кръвта на боговете [bg]

Марк Антоний обърна за момент очи към небето.

- Чудно ми е защо новината не пристигна още снощи. Така вече щяхме да сме на път. Все пак радвам се да го чуя.

С благородно усилие се сдържа от критики към Октавиан, без да си дава сметка, че го прави непрекъснато. В резултат на това почти всичките му хора се смятаха за част от основната армия, следвана от помощни войски, които само се влачат зад тях.

- Легионите готови ли са за потегляне?

Легатите отговориха с отсечено кимане. Триумвирът беше с цяла глава по-висок от тях и сякаш имаше два живота; от цяла­та му фигура струеше безгранична енергия. Той потупа Понтий по рамото, докато минаваше покрай него, и нареди да му доне­сат закуска. Слугите се втурнаха да изпълнят заповедта му.

- Значи денят настъпи, господа. Елате и закусете с мен. Имам пресен хляб, но само не ме питайте откъде съм го наме­рил. Пълномощникът ми е или гений, или крадец, още не съм разбрал кое от двете.

Всички се усмихнаха, насядаха около него и вдигнаха чаши с вода от близкия поток. Дванайсетте легиона около тях започ­наха да събират нещата си и да се готвят да напуснат брега.

- Прати вестоносец на Цезар, след като приключим - каза Марк Антоний на Понтий. Тази сутрин потеглям на изток. Ще го видя в първия лагер. - Отпи глътка вода, за да прокара хляба, и разсеяно порови в подноса варени зеленчуци, за да открие нещо, което става за ядене. - Стига да успее да ме настигне, разбира се.

Мъжете на масата чинно се засмяха, макар че вече мислеха за предстоящата кампания. Проблемът не беше в откриването на врага. Всички съобщения казваха едно и също - армията на Брут и Касий беше намерила добра позиция и я укрепяваше от месеци. Това беше най-лошият сценарий за всеки командир на легион - да се изправи срещу качествени войници на пред­варително избран и подготвен от противника терен. Никой не виждаше нещо специално в името, което съобщаваха съглед­вачите. Градчето Филипи може и да беше наречено на Филип Македонски, бащата на Александър, но за римските войници, които седяха и дъвчеха тази сутрин, то си беше просто поред­ното гръцко селище. Намираше се на двеста и петдесет мили на изток и щяха да стигнат до него за дванайсет дни или по- малко. Маршът щеше да заздрави краката им и да оправи фор­мата им, също като на хрътки. Щяха да пристигнат готови да прекършат гръбнака на всеки, осмелил се да се противопоста­ви на волята на Рим.