Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
Разбраха се за един часа в апартамента на семейство Брюнел на улица „Лорие“. Веднага щом Гамаш затвори, отново иззвъня телефон.
— Клара Мороу ви търси, сър — съобщи полицай Моран.
— Bonjour, Клара.
— Bonjour. Само исках да ви кажа, че тази сутрин говорих с Дени Фортен. Всъщност имаме уговорка за обяд днес. Каза, че е намерил купувач за дървените статуетки.
— Така ли? Кой?
— Не попитах, но според него бил готов да плати хиляда долара за двете. Според Фортен цената е добра.
— Интересно. Искате ли да ви закарам до града? Аз също имам среща.
— Да, благодаря ви.
— Ще мина да ви взема след около половин час.
Когато главният инспектор затвори, полицай Моран също бе приключил с разговора си.
— Потвърдиха, че Мартину не е имал деца. А цигулката е изчезнала след смъртта му през — Моран погледна записките си — 1959 година. Казах им, че сме намерили цигулката и оригинални нотни листове. Бяха много развълнувани от новината и казаха, че находките ни струват доста пари. Всъщност според тях дори могат да се смятат за чешко национално съкровище.
Ето, пак тази дума. Съкровище.
— Попита ли за съпругата му Шарлот?
— Да. Били са заедно дълго време, но са се оженили чак преди смъртта му. Тя е починала преди няколко години. Нямат живи родственици.
Гамаш кимна замислено. След малко отново се обърна към Моран:
— Искам да проучиш чешката общност в региона, най-вече семейство Пара. Разбери каквото можеш за живота им в Чехия. Как са заминали, кого са познавали, кои са роднините им. Всичко.
После главният инспектор отиде при Бовоар:
— Заминавам за Монреал, за да се видя с комисар Брюнел и да проверя някои следи.
— D’accord. Веднага щом Моран събере информацията за семейство Пара, ще отида до дома им.
— Не ходи сам.
— Няма.
Главният инспектор се наведе и вдигна от пода смачканото листче хартия, което се търкаляше до бюрото на Бовоар. Разгъна го и прочете:
че насред твоя кошмар,
— Че насред твоя кошмар — повтори на глас и подаде листчето на заместника си. — Според теб какво означава?
Жан Ги сви рамене и отвори чекмеджето си. В него се мъдреше купчина от смачкани на топки слова.
— Намирам ги навсякъде. В джоба на палтото си, закачени на вратата на стаята ми сутрин. Последното беше залепено на монитора ми.
Гамаш посегна към чекмеджето и извади случайно листче.
— Всичките ли са такива?
Бовоар кимна:
— Кое от кое по-смахнати. Какво да правя с тях? Сигурно просто я с яд, че превзехме щаба на противопожарния отряд. Как мислите, дали мога да издействам ограничителна заповед?
— Против осемдесетгодишна носителка на наградата на генерал-губернатора, за да спре да ти изпраща стихове?
Формулирано така, не звучеше вероятно.
Възрастният инспектор отново погледна хартиените топчета, които напомняха на зърна от градушка.
— Е, аз тръгвам.
— Благодаря за помощта — извика Бовоар след него.
— De rien130 — помаха Гамаш и изчезна.
По пътя до Монреал, който обичайно отнемаше около час, Гамаш и Клара разговаряха за хората от Трите бора, за посетителите през лятото и за семейство Жилбер. Според художничката имаше вероятност новите собственици на имението „Хадли“ все пак да останат.
— Онзи ден Стария Мъндин и Чарлс бяха в селото. Стария е силно впечатлен от Венсан Жилбер. Явно е знаел, че се крие в гората, но не е искал да казва на никого.
— Как го е разпознал?
— От корицата на „Същество“ — поясни Клара.
— Разбира се — кимна Гамаш и се престрои, за да се включи към магистралата за Монреал. — Чарлс има синдрома на Даун.
— След като малкият се роди, Мирна даде на родителите му „Същество“. Щом я прочетоха, животът им се промени. Тази книга е преобърнала живота на много хора. Според Мирна доктор Жилбер е велик човек.
— Убеден съм, че и той мисли така.
Клара се разсмя:
— И все пак ми се струва, че не бих искала за родител светец.
Гамаш бе склонен да се съгласи. Повечето светци бяха мъченици. И повличаха надолу със себе си много хора. Продължи да шофира мълчаливо, докато минаваха покрай знаци за Сен Илер, Сен Жан и село на име Анж Жардиан.
— Ако кажа woo, какво ще си помислите? — попита инспекторът.
— Освен очевидното? — погледна го Клара с престорена тревога.
130
Няма за какво (фр.). — Б.пр.