Измамна светлина [bg]

— Все още изпитва гняв — каза Лакост.

Главният инспектор кимна.

— Прекарала е двайсет и три години в Организацията на анонимните алкохолици, а все още е гневна и не е преодоляла обидата. Ами онези, които дори не се опитват да се справят с тези чувства? Представяте ли си техният гняв какъв е?

Бовоар взе статията и се загледа в жизнерадостната млада жена на снимката.

Какво се случваше, когато се разбият не само надеждите на един човек, но и мечтите, и кариерата му? Целият му живот? Но, разбира се, Жан Ги знаеше отговора. Всички го знаеха.

Беше забоден на стената зад тях.

Жан Ги Бовоар наплиска лицето си с вода и усети наболата брада под пръстите си. Беше два и половина сутринта, а не можеше да заспи. Събудил се бе от болка и бе останал да лежи в леглото с надеждата, че ще отмине. Но тя, естествено, не отмина.

Затова се надигна и се запъти към банята.

Сега обръщаше лице наляво и надясно. Взираше се в отражението си. От огледалото го гледаше изпит човек. С бръчки. Дълбоки линии, но не от смях. Около очите и устата. Между веждите. На челото. Вдигна ръка и разтри бузите си в опит да изглади бръчките. Но те не изчезваха.

Наведе се по-близо. Наболата брада сивееше на ярката светлина в банята.

Обърна глава на една страна. Имаше сиво и по слепоочията. Цялата му глава сивееше. Кога се бе случило това?

"Божичко — помисли си. — Това ли вижда Ани? Един старец? Грохнал и побелял? Господи!"

"Ани и Дейвид се отчуждават" — напомни си. Но твърде късно.

Бовоар се върна в спалнята, седна на ръба на леглото и се втренчи в празното пространство. После бръкна под възглавницата, свали капачката на шишенцето и изтръска една таблетка в дланта си. Погледна я — виждаше леко размазано, и я стисна в юмрук. После бързо разтвори ръка, метна хапчето в устата си и го преглътна с вода от чашата върху нощното шкафче. Сетне зачака. Познатото усещане. Болката бавно започна да изчезва. Но другата болка, онази дълбоко в него, си остана.

Жан Ги Бовоар се облече, тихо излезе от пансиона и потъна в нощта.

Защо не го бе видял преди?

Бовоар се наведе по-близо до екрана, втрещен от видяното. Беше гледал видеото стотици пъти. Отново и отново. Беше видял всичко, всеки проклет кадър, заснет от камерите върху каските.

Как тогава е могъл да пропусне това?

Натисна бутона за повторение и отново го изгледа. После пак и пак.

Ето го и самия него на екрана. С извадено оръжие, насочено към един от стрелците. Внезапно някой го блъсна назад. Краката му се огънаха. И докато гледаше записа, Жан Ги видя как се свлича на колене. После падна по лице на пода. Това си го спомняше.

Все още виждаше как мръсният циментов под се надига към него. Все още виждаше мръсотията, в която се размаза лицето му.

И после усети болка. Неописуема. Притискаше корема си с ръце, но болката му бе недосегаема.