Измамна светлина [bg]

Тиери се наежи. Двамата властни мъже се гледаха право в очите.

— Дължим живота си един на друг — обади се Брайън.

Гамаш се наведе към младежа и заби острия си поглед в него.

— И един от вас е мъртъв.

Без да откъсва поглед от момчето, посочи към стената зад себе си. Осеяна със снимки на Лилиан, просната насред градината на семейство Мороу. Главният инспектор нарочно бе настанил и тримата с лице към стената. С лице към снимките. Така че никой от тях да не забравя защо е тук.

— Вие не разбирате — повиши тон Сюзан, в гласа й вече се долавяше нотка на отчаяние. — Когато Лилиан ми причини това посочи към статията, — ние бяхме различни. Две пияници. Аз приближавах края на своето пиене, тя тъкмо започваше. И да, мразех я за стореното. По онова време бях твърде крехка, а тя ме бутна право в пропастта. След това по цял ден се наливах и се дрогирах. Проституирах за следващото си питие. Беше отвратително. Аз бях отвратителна. Накрая ударих дъното и влязох в Организацията на анонимните алкохолици. И започнах да си подреждам живота.

— А когато двайсет години по-късно Лилиан прекрачи прага на същата тази организация? — попита Гамаш.

— Изненадах се, че все още тая такава ненавист към нея…

— Сюзан! — отново я предупреди върховният съдия.

— Виж, Тиери, ако не възнамерявах да разкажа всичко, нямаше смисъл да започвам изобщо. Не е ли така?

Мъжът не изглеждаше доволен, но се съгласи.

— Тогава тя ме помоли да стана неин наставник — продължи Сюзан и отново се обърна към следователите — и се случи нещо странно.

— Какво? — попита Бовоар.

— Простих й.

Всички посрещнаха думите й с мълчание. Накрая Жан Ги попита:

— Просто така?

— Не съвсем, инспекторе. Първо трябваше да се съглася. Има нещо освобождаващо в това да помогнеш на врага си.

— Лилиан извини ли се за рецензията изобщо? — попита старшият детектив.

— Извини се. Преди около месец.

— Искрена ли беше, как смятате? — намеси се Изабел Лакост.

Сюзан се замисли, после кимна.

— Не бих приела извинението, ако се съмнявах в искреността й. Наистина вярвам, че съжаляваше за онова, което ми бе сторила.

— А на останалите? — поинтересува се полицайката.

— И на тях — кимна Сюзан.

— Тоест, ако е говорила с вас за тази рецензия — Гамаш кимна към листа на масата, — бихме могли да приемем, че е обикаляла да се извинява и на други хора, за които е писала критични отзиви.

— Мисля, че да. Но не го е споделяла с мен. Доскоро смятах, че ми поиска прошка само защото бяхме наставник и довереник. Но сега, като се замисля, считам, че сте прав. Едва ли съм единственият човек, на когото се е извинила.

— И не сте единственият художник, чиято кариера е провалила? — попита главният инспектор.

— Вероятно. Не всичките й рецензии бяха така зрелищно жестоки като моята. Изпитвам известна гордост от този факт. Но и останалите бяха не по-малко въздействащи.