Измамна светлина [bg]

Три и осемнайсет.

Вече не се будеше толкова често посред нощ, но все още се случваше.

Три и двайсет и две.

Три и двайсет и седем.

Гамаш се предаде. Стана, облече някакви дрехи и с тихи стъпки слезе на долния етаж. Нахлузи якето, сложи каскета си и излезе от пансиона. Въздухът бе свеж и хладен, не се чуваше дори совата.

Нищо не помръдваше. С изключение на детектива от отдел "Убийства".

Крачеше бавно около затревения площад обратно на часовниковата стрелка. Къщите тънеха в тишина и мрак. Хората вътре спяха.

Трите високи бора леко се поклащаха на вятъра.

Главен инспектор Гамаш обикаляше с премерени крачки, сключил ръце на гърба. Прочистваше съзнанието си. Не мислеше за случая, всъщност се опитваше да не мисли за нищо. Стараеше се единствено да вдишва свежия нощен въздух, наситен с тишина и спокойствие.

Спря на няколко крачки от къщата на семейство Мороу и погледна отвъд моста, към временния щаб. Стори му се, че вътре свети. Не ярка светлина, а едва забележима.

Дори не можеше да го нарече светлина, просто прозорецът не беше съвсем тъмен.

Може би Лакост бе открила следа и се беше върнала? Едва ли, тя със сигурност би изчакала до сутринта.

Детективът прекоси моста и тръгна към старата железопътна гара.

Надникна през прозореца и видя, че един от компютрите работи. Някой седеше в мрака пред монитора.

Не се виждаше добре кой е. Приличаше на мъж, но беше твърде далеч и сенките го прикриваха.

Гамаш никога не носеше оръжие. Освен ако не се налагаше. На излизане от пансиона автоматично бе грабнал очилата си за четене от нощното шкафче. Не ходеше никъде, без да ги мушне в джоба си. Смяташе, че са много по-полезни и мощни от което и да било оръжие. Макар че сега изобщо не му се струваха толкова полезни. Хрумна му да се върне и да вземе за подкрепление Бовоар, но се разубеди. Който и да бе нощният им гост, можеше да си е тръгнал дотогава.

Главният инспектор пробва да отвори вратата. Беше отключена. Бавно, съвсем бавно я отвори. Разнесе се скърцане и той затаи дъх, но силуетът пред екрана не помръдна. Изглеждаше като вкаменен.

Детективът най-сетне успя да отвори вратата достатъчно, за да влезе. Прекрачи прага, спря и внимателно огледа всичко. Сам ли беше натрапникът, или имаше и други?

Огледа тъмните ъгли, но не забеляза движение.

Направи още няколко крачки навътре във временния щаб и се подготви за сблъсък с човека пред монитора.

После съзря екрана. И трепкащите изображения в мрака. Въоръжени служители от Sûreté сновяха из фабрика. Гамаш продължи да гледа и видя Бовоар. Прострелян. Как пада по лице. После видя себе си — как тича към Жан Ги през просторното помещение.

Човекът пред компютъра — който и да беше — гледаше изтеклото в интернет видео. От мястото си детективът установи, че натрапникът е слаб и с къса коса. Само толкова успяваше да различи.

Още трепкащи изображения. Главният инспектор видя себе си — как се навежда над Бовоар. Как го превързва.

Бе непоносимо за гледане. Но мъжът пред монитора стоеше като хипнотизиран. Без да мърда. До този момент. Точно когато Гамаш от видеото остави Бовоар, натрапникът помръдна дясната си ръка и картината прескочи.