Измамна светлина [bg]

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Гамаш реши да остане във временния щаб и си направи кана кафе.

Нямаше смисъл да се мъчи да заспива отново. Погледна часовника на бюрото си. Четири и четиридесет и три. Така или иначе не му оставаше много време за сън. Наистина.

Остави чашата си върху купчина листове и чукна по клавиатурата. Изчака информацията да се появи, после отново затрака по клавишите. Кликаше с мишката и плъзгаше надолу. Четеше. Още и още.

В крайна сметка очилата свършиха добра работа. Почуди се какво ли можеше да направи, ако бе взел оръжието си. Мисълта бе непоносима.

Главният инспектор раздвижи мишката и продължи да чете. Четеше, без да спира.

Оказа се лесно да открие кратка биография на върховен съдия Тиери Пино. Канадците харесваха отворените общества. Възхваляваха ги. Душа даваха да са образец на прозрачност, а важните решения да се вземат при отворени врата. Властимащите и обществените личности носеха отговорност за делата си и животът им се гледаше като под лупа.

Суета.

И както в повечето отворени общества, малцина си правеха труда да тестват границите, да видят къде и кога отвореното става затворено. Но граница винаги имаше. Главен инспектор Гамаш я откри минути по-късно.

Проучи публичните сведения за професионалния живот на върховен съдия Пино. Издигането му като прокурор, преподавателската дейност като професор по право в университета "Лавал". Изкачването му до съдийската скамейка. А после и до поста върховен съдия.

Вдовец с три деца и четирима внуци. Трима от тях — живи. Четвъртият — не.

Гамаш знаеше историята. Комисар Брюнел му бе разказала как детето било убито от пиян шофьор. Инспекторът искаше да разбере кой е бил извършителят и подозираше самия Пино.

Какво друго би могло да разтърси до такава степен човек, ударил дъното? Спирането на алкохола бе преобърнало живота му. Дали мъртвото внуче бе дало на Тиери Пино втори шанс за живот?

Това би могло да обясни и странната връзка между върховния съдия и младия Брайън. И двамата знаеха какво е усещането да чуеш глухия звук от удара. Да почувстваш разклащането на колата.

И да разбереш причината.

Арман Гамаш седна на бюрото си и се опита да си представи какво е усещането. Опита се да си представи, че самият той е на волана на автомобила и току-що е осъзнал какво е станало. Представи си как излиза.

Но въображението му спря дотам. Някои неща излизаха отвъд представите.

За да прочисти съзнанието си, инспекторът отново посегна към клавиатурата и поднови търсенето на информация за злополуката. Ала такава липсваше.