Измамна светлина [bg]

— Ани и Дейвид се отчуждават — прошепна и усети спокойствие. — Ани и Дейвид се отчуждават. — Болката в корема започна да утихва.

Отвън, във временния щаб, главен инспектор Гамаш и върховен съдия Пино се бяха отдалечили от другите и стояха прави до големия червен пожарен камион.

— Вашият човек почти прекрачи границата, инспекторе.

— Но е прав. Трябва да вземете решение. Дали сте тук като адвокат на Сюзан Коутс, или като неин… — поколеба се за думата — приятел от Организацията на анонимните алкохолици.

— Мога да съм и двете.

— Не можете, и го знаете. Вие сте върховният съдия. Вземете решение, сър. Сега.

Арман Гамаш стоеше лице в лице със съдия Пино и чакаше отговор. Мъжът изглеждаше слисан от неочакваното предизвикателство.

— Тук съм като неин приятел. Като Тиери П.

Отговорът изненада Гамаш. И му пролича.

— Нима смятате, че това е по-леката роля, господин главен инспектор?

Детективът си замълча, но очевидно смяташе точно така.

Тиери се усмихна бегло, после стана напълно сериозен.

— Всеки може да се увери дали правата й са нарушени. Дори вие. Но не можете да опазите нейната трезвеност. Само с помощта на друг алкохолик би могла да остане трезва по време на подобно изпитание. Ако изгуби трезвеността си, губи всичко.

— Толкова ли е крехка? — попита Гамаш.

— Да, трезвеността е крехка, но по-големият проблем е, че пристрастяването към алкохола е твърде лукаво. Тук съм да я пазя от чашката. Вие можете да пазите правата й.

— Гласувате ми доверие за това?

— На вас, да. Но колкото до вашия инспектор… — Върховният съдия кимна към Бовоар, който тъкмо излизаше от тоалетните. — Трябва да го държите под око.

— Той е старши полицай в отдел "Убийства" — изрече хладно Гамаш. — Няма нужда от наблюдение.

— Всяко човешко същество трябва да бъде наблюдавано.

Арман Гамаш усети как го побиват тръпки. Изпълни се със съмнения към този човек, който разполагаше с такава голяма власт. Който имаше толкова много дарби и толкова много недостатъци. Зачуди се за пореден път кой ли бе наставникът на върховен съдия Пино. И какво ли шепнеше в това могъщо ухо.

— Мосю Пино избра да помага на мадам Коутс в ролята си на неин приятел от Организацията на анонимните алкохолици — съобщи главният инспектор, когато отново заеха местата си.

Лакост и Бовоар изглеждаха изненадани, но не казаха нищо. Това улесняваше работата им.

— Вие ни излъгахте — изрече Бовоар и вдигна рецензията пред лицето на Сюзан. — Всички цитираха грешно, нали? Запомнили са го така, сякаш е било написано за мъж. Но не е било за мъж, а за жена. За вас.

— Сюзан — предупреди Тиери, после погледна към Гамаш. — Съжалявам. Не мога просто да спра да бъда юрист.

— Ще се наложи да се постараете малко повече, мосю — заяви старшият детектив.

— Освен това — обади се Сюзан — вече е малко късно за предупреждения, не мислиш ли? — Отново се обърна към полицаите от Sûreté: — Имаме върховен съдия и главен инспектор, а излиза, че аз съм станала главният заподозрян.