Измамна светлина [bg]

— Ще влезеш ли в ролята на домакин? Инспекторе, може би ще е по-добре да я придружиш.

Полицайката се засмя.

— Нима очаквате неприятности?

И веднага съжали, че го е казала.

Главният инспектор обаче се усмихна.

— Аз винаги очаквам неприятности.

— Аз също — додаде Бовоар и с Лакост провериха оръжията си. После излязоха навън в нощта, а Арман Гамаш седна и зачака.

По традиция в понеделник вечер нямаше много работа и половината бистро беше празно.

Лакост влезе и внимателно огледа помещението. Не приемаше нищо на доверие. Да, мястото бе познато и удобно, но не непременно безопасно. Повечето злополуки се случваха близо до дома, а повечето убийства — у дома.

Не, сега не му беше нито времето, нито мястото да приспива бдителността си.

На масата до венецианския прозорец седяха Мирна, Доминик и Клара и тихичко си говореха на чай и десерт.

В далечния ъгъл, до камината, полицайката видя художниците Норман и Полет. А масата срещу тях бяха заели Сюзан и приятелите й — върховен съдия Тиери Пино и Брайън, облечен в разнищени джинси и износено кожено яке.

Дени Фортен и Франсоа Мароа седяха на една маса, галеристът разказваше анекдот и се усмихваше. Арт дилърът изглеждаше любезен и леко отегчен. Нямаше и следа от Андре Кастонге.

— Apres toi[83] — прошепна Бовоар на Лакост, докато пристъпваха навътре в бистрото. Повечето клиенти вече бяха забелязали полицаите от Sûreté. Поглеждаха ги, част от тях се усмихваха, после подновяваха разговора си, но само в първия момент.

Малко след това някои отново вдигаха поглед, усетили нещо различно.

Мирна, Клара и Доминик млъкнаха и се обърнаха след полицаите, които си проправяха път покрай масите и оставяха след себе си пълна тишина.

Покрай трите жени.

Покрай арт дилърите.

При масата на Норман и Полет спряха. И се обърнаха.

— Може ли да поговорим? — попита Лакост.

— Тук? Сега?

— Не. Може би на някое по-усамотено място. — Полицайката безмълвно постави копие от рецензията върху кръглата дървена маса.

Тогава тази маса също потъна в мълчание.

Единствено Сюзан въздъхна тежко:

— О, не.

Щом влязоха, главен инспектор Гамаш се изправи и ги поздрави, сякаш посрещаше уважавани гости в собствения си дом.

Никой обаче не се заблуждаваше. Беше проява на вежливост, нищо повече.

— Моля, заповядайте — махна към заседателната маса старшият детектив.

— За какво става въпрос? — попита Тиери Пино.

— Мадам — каза Гамаш на Сюзан и посочи към един стол. Едва тогава насочи вниманието си към Тиери и Брайън: — Господа.

Върховният съдия и неговият татуиран, надупчен с обеци приятел с бръсната глава се настаниха на столовете срещу Арман Гамаш. Бовоар и Лакост седнаха от двете страни на главния инспектор.

— Бихте ли обяснили това, моля? — с лежерен тон попита! Старшият детектив и посочи старата статия от "Прес", поставена в центъра на масата като остров между две враждебни територии.