Градината на Рама [bg]

— Може да си прав.

— Но както и да е. Ние решихме да се възползваме от това, което ни се предоставя. Поне за момента. Изобщо не можем да се оплачем от условията на живот. Цялото домакинско оборудване е първокласно. Хуанита и аз разполагаме дори с личен робот Линкълн, който да ни помага у дома и в магазина.

Ели следеше разговора много внимателно. Помнеше какво й беше заръчала майка й снощи, когато я попита дали двамата с Бенджи могат да се разходят из градчето.

— Мисля, че да, скъпа, но ако някой ви разпознае като Уейкфийлд и започне да ви задава въпроси, не му отговаряйте. Бъдете учтиви и се приберете у дома колкото е възможно по-бързо. Макмилън не желае да разговаряме с хора извън персонала на МКА точно в този момент.

Докато Ели се възхищаваше на порцелановите фигурки и дискретно подслушваше разговора между господин Мурильо и мъжа на име Травис, Бенджи се изгуби нанякъде. Когато тя осъзна, че той не е край нея, обзе я паника.

— Какво зяпаш, приятел? — резкият мъжки глас долетя от другия край на магазина.

— Косата й е мно-го ху-ба-ва — отвърна Бенджи. Той беше препречил пътеката между щандовете, така че мъжът и съпругата му не можеха да продължат напред. Момчето се усмихна и протегна ръка към великолепната руса коса на жената. — Мога ли да я пипна?

— Луд ли си?… Разбира се, че не… А сега се махай…

— Джейсън, недей, мисля, че е слабоумен — рече жената тихо и улови ръката на мъжа си, преди да блъсне Бенджи.

В този момент Ели се втурна към брат си. Разбираше, че мъжът е ядосан, но не знаеше какво да направи. Побутна внимателно Бенджи по рамото.