Градината на Рама [bg]

— Не, ма-мо. Само казах, че харесвам жълтата коса на же-на-та.

Отне им известно време, но в края на краищата Никол успя да научи същността на това, което се беше случило в магазина за порцелан. Когато прецени, че Бенджи вече се е успокоил, тя прекоси стаята да целуне Патрик за лека нощ.

— Ами ти? При теб беше ли всичко наред през деня?

— Почти. Имах само едно неприятно преживяване — в парка. — Той се опита да се усмихне. — Няколко от новите момчета играеха баскетбол и ме поканиха да се присъединя… Бях ужасен. Неколцина ми се присмяха.

Никол дари Патрик с продължителна и нежна прегръдка. Патрик е силен — си рече тя, когато отново се намери в коридора на път към спалнята. — Но дори и той се нуждае от подкрепа. — Въздъхна дълбоко. — Правилно ли постъпвам? — за кой ли път се запита тя, откакто времето й беше изцяло заангажирано с плановете за колонията. — Чувствам се толкова отговорна за всичко тук. Искам Ню Идън да започне добре… Но децата ми все още имат нужда да им отделям по-голяма част от времето си… Дали ще постигна някога необходимото равновесие?

Ричард бе все още буден, когато Никол се сгуши край него. Разказа на съпруга си историята на Бенджи.

— Съжалявам, че не успях да му помогна — отбеляза Ричард, — но има неща, които само майката…

Никол бе толкова изтощена, че се унесе в сън още преди мъжът й да довърши изречението. Той я докосна решително по ръката.

— Никол, има още нещо, за което трябва да поговорим. За нещастие и то е неотложно, а утре сутринта може и да не останем дълго насаме.

Тя се разсъни и погледна въпросително Ричард.

— Става въпрос за Кати. Наистина се нуждая от помощта ти… Утре вечер ще бъде поредната танцова забава за запознанство; нали се сещаш, че миналата седмица казахме на Кати, че може да отиде, но само ако Патрик я придружи и се приберат в приличен час… Е, тази вечер случайно я видях да стои пред огледалото облечена с нова рокля. Беше къса и много разголена. Когато казах, че тази рокля не е подходящо облекло за обикновени танци, тя изпадна в ярост. Твърдеше, че я „шпионирам“, и ми заяви, че съм „безнадеждно изостанал“ в модата.

— Ти какво каза?

— Укорих я. Изгледа ме с хладен гняв и не отговори. Няколко минути по-късно напусна къщата, без да каже нито дума. Останалите деца и аз вечеряхме без нея… Кати се прибра около половин час преди теб… Миришеше на тютюн и бира. Когато се опитах да я заговоря, тя само каза „Не ме закачай“, после си влезе в стаята и тръшна вратата.

Точно от това се страхувах — помисли си Никол. Лежеше до Ричард и мълчеше. — Признаците са налице от най-ранна възраст. Кати е умна. Но също и егоистка, и деспотична…

— Точно се канех да забраня на Кати да ходи на танци утре вечер — продължи Ричард, — когато осъзнах, че според всички норми тя вече е възрастен човек. В края на краищата регистрационната й карта в административния отдел показва, че тя е на двадесет и една. Не можем да се отнасяме към нея като с дете.