Игри за милиарди [bg]

Тя се върна от работа в осем — по-късно, отколкото предишните три вечери, и се зае с обичайните неща, които правеше всяка вечер. След седем дни наблюдение можеха да предскажат съвсем точно действията й. Опитаха се да го обърнат на игра на отгатване, но беше прекалено лесно, за да е забавно. Бързо загубиха интерес.

Къщата беше с големи прозорци — жените имат слабост към светлината — и с помощта на качествен немски бинокъл можеха да наблюдават всяко нейно движение. Първо трийсет минути в кухнята, докато приготви телешко печено с картофи. Предната вечер беше пилешко. После отиде с чинията си в дневната. Седна на канапето и пусна вечерните новини. Похапваше, докато гледаше телевизия. В девет превключи каналите, попадна на някакъв филм, отегчи се бързо, остави чинията в кухнята и отиде в спалнята.

Преоблече се в банята, от която излезе след петнайсет минути с разресана коса и измити зъби, облечена в къса нощница, което ги зарадва много. Чудесни дълги крака, силни рамене, прекрасно атлетично телосложение. Смяха се и пуснаха няколко похотливи коментара. След петнайсет минути четене лампата на нощното шкафче изгасна. Лека нощ, Мия — изгука един от тях.

Това беше преди три часа.

— Време е, момчета — просъска шефът им Кастил. Луната току-що се бе скрила зад облак, прозорците на околните къщи бяха тъмни. Идеални условия.

Измъкнаха се от колата и пресякоха малките добре поддържани дворчета на двете къщи зад нейната. Бяха трима, с черни панталони, черни фланелки и маратонки, черни плетени шапки, които спуснаха надолу, за да скрият лицата си, преди да влязат в къщата й.

Кастил, експерт по ключалките, се зае със задачата. След по-малко от минута беше готов. Отвори вратата и един по един се шмугнаха вътре. Къщата беше съвсем тъмна — с изключение на няколко лампи на определени места. Идеално. Джоунс носеше сака, пълен с доказателствата, които трябваше да поставят на подходящо място. Филипс се промъкна безшумно през кухнята и малката дневна до вратата на спалнята й, която беше затворена — знаеха, че е така. Вдигна бейзболната бухалка в дясната си ръка и зачака. Задачата му беше да пази. Ако вратата се отвори и тя надникне, трябваше да я удари силно и да изчезне в тъмнината.

Кастил отиде в кабинета й. Запали фенерче писалка и огледа обстановката. Малка стаичка, нищо особено. Две библиотеки, пълни с юридически книги и няколко романа. Нисък шкаф за папки в ъгъла. Бюро край отсрещната стена — шкаф с три заключени чекмеджета отдясно.

Реши да започне от бюрото и се зае с ключалките на чекмеджетата.

В същото време Джоунс намери задната стълба и се спусна в сутерена, където беше тъмно като в рог. Запали фенерчето си и започна да търси подходящо място. Къщата беше ремонтирана наскоро и според него всичко беше много уютно — дървена ламперия, две кожени канапета. Имаше две врати и Джоунс отвори първо по-близката. Малка баня, която определено не вършеше работа, така че продължи нататък. Отвори другата врата. Оказа се склад, пълен с кашони, големи куфари и стари мебели. Идеално. Просто идеално. Донесе сака и се залови за работа — започна да вади съдържанието му и да го разпределя на различни места, които не бяха твърде очебийни, но и не бяха прекалено скрити.