Невидимото братство

Осло Сити все още беше отворен и макар да не понасяше подобни магазини, внезапно изпита желание да купи нещо на Стиг и Лине. Когато час по-късно излезе навън, носеше под мишница колекция от немите филми на Чарли Чаплин на DVD за Стиг. Не знаеше дали това е подходящо за четиригодишен, но реши да рискува. Пъзел с котенца и кукла трябваше да бъдат идеални за Лине. Спря и загледа уличното движение, автобусите и такситата, които дефилираха пред очите му, трамвая, който звънна със звънчето, върна се в магазина и купи на Стиг голям автобус.

Половин час по-късно едно такси спря на Фрогнер, на една пресечка от къщата на Йелм. Евен плати и отиде до червения фолксваген. Той се набиваше на очи между сребристите автомобили, но Евен се надяваше Йелм все пак да не е видял, че колата е там. В такъв случай сигурно щеше да реши, че Кити се е сдобила с нов любовник някъде в същия квартал.

Евен се заключи в костенурката, запали я и се запромъква из малките улички към Майорстуен. Когато откри улица Слемдалсвайен, сви на север и подмина Фрьоен и Виндерен, а на кръговото кръстовище сви на изток към Гаустад. Хвърли поглед наляво. Болницата на Гаустад, Клиниката за психично здраве, както гласеше красивото й название, се виждаше в далечината между дърветата.

Преди се наричаше Държавен приют. Един ден баща му бе изревал на майка му, че щял да я прати в приюта, ако не спре да циври по цял ден. Стигало един в семейството да е луд. Евен отначало си бе помислил, че баща му има предвид него, но после узна, че дядо му по майчина линия, учител, извършил самоубийство, преди Евен да се роди, на няколко пъти бил приеман заради депресии. Дядото също бил добър по математика, обясни майка му, когато неохотно му разказа за баща си. Тази информация му носеше утеха в известна степен. Границата между гениалност и лудост е неприятно тънка, знаеше го. Математикът и лауреат на Нобеловата награда, Джон Наш, за когото снимаха филм, беше добър пример за гений, който на периоди живеел в света на лудите - а синът му поел и двете нишки - и математиката, и лудостта. Друг пример бе бащата на теорията на множествата - Георг Кантор, който навремето бил вкаран в клиника и починал там. Курт Гьодел, Сриниваса Рамануян и Алън Тюринг бяха гениални математици, всички опитали да отнемат живота си, когато лудостта надделяла - с повече или по-малко успех. Списъкът беше дълъг.