Фурията на Първия лорд [bg]

Глава 25

Флотът достигна Фригия малко преди зазоряване, когато черното източно небе тъкмо започваше да просветлява. Светлината на звездите и луната, отразени от снега, беше достатъчна и Антилус Красус заедно с шепа рицари Рибки бяха полетели напред, за да предадат официално съобщение на Кирик Фригия, втори син на лорд Фригия и сенешал на града, докато баща му беше на война.

— Времената се променят — каза Фиделиас. — Не мисля, че някой друг освен летците е успявал да изпревари системата за предупреждение на укреплението.

— Защо мислиш така? — попита го Тави.

Курсорът посочи към стената, от чийто бойници надничаха изненадващо малко лица.

— Ако бяха получили и намек за нещо подобно, тук щеше да се е събрал целия град.

Тави погледна назад към безкрайната река от мачти и платна, плъзгащи се над леда. Беше впечатляваща гледка за някой, който я вижда за първи път, че дори и за някой, който е порил дълбините с истинска армада. А за хората и легионерите на Фригия, повечето от които никога не бяха виждали морски съд, да не говорим за открито море, това трябва да беше неправдоподобно и внушаващо трепет зрелище.

Той погледна към застаналия до него Фиделиас с неговата туника, бричове и наметало на цивилен. Оръжията му бяха отнети. Двама рицари на метал бяха до него, на разстояние удар с меч, като оръжията им стояха в ножниците, но ръцете им не се отдалечаваха от техните дръжки. Максимус, от другата страна на Тави, също изкъсо следеше движенията на Фиделиас.

Тави го наблюдаваше по друга причина. Фиделиас изглеждаше различно от Валиар Маркус. Да, чертите му не се бяха променили, макар Тави да предполагаше, че биха могли да го направят постепенно, ако Фиделиас реши да възвърне предишния си образ. Беше нещо по-фино от това и много по-дълбоко. Начинът, по който говореше, беше част от това. Маркус винаги звучеше като интелигентен, но не прекалено образован човек, като трезвомислещ и способен войник. Речта на Фиделиас беше по-гладка и плавна, а размишленията му — по-елегантни и прецизни. Маркус винаги се държеше демонстративно твърдо и се движеше като човек, носещ допълнителната тежест на легионерска броня, дори когато не носеше такава. Фиделиас приличаше на човек, приближаващ края на една изключително активна средна възраст, движенията му бяха едновременно енергични и сдържани.