Ханибал - врагът на Рим

XVI.

Пътувания

Естествено, Виа Апия6, главният път до Рим, излизаше направо от Капуа. Тъй като не искаше да влиза в града, Квинт първо мина покрай стопанството на баща си и продължи по второстепенен път, който се виеше между множество селца и безброй вили, преди да се влее в главния път на няколко мили на север. Квинт яздеше коня си. Уж като роб, Ханон беше възседнал едно проклето муле, което освен това беше натоварено допълнително. През първия час пътуваха мълчаливо. И двамата имаха много неща, върху които да мислят.

Квинт вече беше сигурен, че ще намери баща си. Беше му тъжно, че се налага да остави Аврелия, но така беше устроен светът. Майка им щеше да се грижи добре за нея. В същото време обаче изпитваше безпокойство. След като постигнеха целта си и намереха баща му, Ханон щеше да продължи, за да се присъедини към картагенската войска. Означаваше ли това, че те вече са врагове? Квинт беше дълбоко смутен от тази мисъл.

Ханон пък се молеше със Суниатон всичко да е добре и да намерят бързо Фабриций. След това щеше да е свободен. Молеше се да се събере с баща си и братята си. Стига да бяха все още живи, разбира се. Мъчеше се да гледа оптимистично на нещата и се зае да си фантазира как отива на война срещу римляните. Тутакси обаче в главата му изникна друга смущаваща картина. Квинт и Фабриций щяха да са в противниковите легиони. Без да подозира, Ханон бе сполетян от същите мисли като Квинт и побърза да ги погребе дълбоко в тъмните кътчета на ума си.

Малко след като излязоха на Виа Апия, срещнаха отряд пехотинци, маршируващ на юг.

— Оскани — каза Квинт и изпита облекчение, че има за какво да говори. — Отиват към пристанището.

Ханон знаеше, че река Волтурнус минава на югозапад от Капуа и се влива в морето.

— За да отплават към Иберия ли?

Обхванат отново от смут, Квинт кимна.

Ханон не му обърна внимание, а се съсредоточи върху приближаващата група. Като се изключеше ескортът на Фабриций, не беше виждал много войници в Италия. Тези бяха соции, а не редовни легионери, но хора като тях съставляваха половината от всяка армия, която щеше да се изправи срещу Ханибал. Те бяха врагът.

Някои оскани бяха гологлави, но повечето носеха бронзови атически шлемове с гребени от конски косъм или пера, боядисани в червено, черно, бяло или жълто. Късите им вълнени туники също хващаха око и бяха от червени през охра до сиво. Малцина носеха обувки или сандали, но всички имаха широк кожен колан с бронзови апликации, закрепени с кукички. Войниците бяха въоръжени с леки копия за мятане и мушкане с различни дължини; малцина носеха кописи — извити мечове, използвани първоначално от гърците. Повечето им щитове приличаха на картагенските скути — от два пласта и на ребра, но по-малки.