Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Инстинктът на Сафон надделя и той се наведе напред да хване брат си през раменете. С рязко движение го издърпа нагоре през ръба. Напъна се отново и двамата се озоваха на няколко крачки от пропастта, на по-безопасен терен. Известно време лежаха задъхани един до друг. Бостар пръв се надигна и седна.
— Защо ме спаси?
На Сафон му беше трудно да го погледне в очите.
— Не съм убиец.
— Да, не си — рязко рече Бостар. — Но се радваше, когато Ханон изчезна, нали? Така ти се отваряше възможност да станеш любимец на баща ни.
Срам изпълни Сафон.
— Аз…
— Странно — прекъсна го Бостар. — Ако бях умрял сега, щеше да останеш само ти. Защо не ме остави да полетя в пропастта?
— Ти си ми брат.
— Може и да съм ти брат, но въпреки това стоеше и ме гледаше, когато паднах — яростно отвърна Бостар. След миг се овладя. — И в същото време съм жив заради теб. Благодарен съм ти и ще се издължа, ако мога. — Изплю се на земята помежду им. — След това ще си мъртъв за мен.
С увиснало чене Сафон загледа как Бостар се изправя и си тръгва.
— Какво ще кажеш на татко? — извика той.
Бостар се обърна и лицето му се изкриви в презрителна гримаса.
— Не се безпокой. Нищо няма да му кажа. — И си отиде.
Сякаш по даден знак леден порив на вятъра блъсна Сафон и го прониза до кости.
Никога не се беше чувствал по-самотен.
След заминаването на Квинт и Ханон Аврелия се чувстваше изоставена. Намирането на повод да излезе в гората и да посети Суниатон изобщо не беше лесно. По очевидни причини не можеше да сподели това с майка си и не харесваше, нито имаше доверие на стария си гръцки наставник. Имаше приятелски отношения с Елира, но в последно време илирийката беше в лошо настроение и не ставаше за компания. Така Юлий оставаше единственият домашен роб, с когото би могла да общува. След вълнението от излизанията в гората обаче дискусиите върху менюто за следващата седмица не представляваха особен интерес за Аврелия. Затова прекарваше повечето си време с майка си, която, след като останаха сами, се беше посветила с цялата си енергия в управлението на домакинството. Аврелия предполагаше, че това е начинът на Атия да се справя с отсъствието на Квинт.
Най-важната им задача беше справянето с огромните количества вълна, натрупана под един от навесите в стопанския двор. Тя беше събрана от овцете през лятото и през следващите месеци робините я бяха почистили и боядисали в различни цветове — червен, жълт, син и черен. След това вълната беше готова за предене и тъкане. Въпреки че по-голямата част от тази работа се вършеше от робите, Атия също допринасяше. И настояваше и Аврелия да участва. Ден след ден двете седяха на двора или го обикаляха с хурки и вретена в ръце, като се прибираха в атриума само ако валеше.
— Работата на жената е да върти къщата и да преде и да тъче — каза Атия една свежа сутрин и сръчно завъртя вретеното. Погледна Аврелия. — Слушаш ли ме, дете?
— Да — отвърна Аврелия, доволна, че Атия не я е забелязала как завърта очи. — Казвала си ми го поне хиляда пъти.
— Защото е вярно — отсече майка ѝ. — Една добра съпруга трябва да е веща в преденето и тъкането. Гледай да го запомниш.
— Да, майко — послушно отвърна Аврелия, като си представяше как се упражнява с гладиус.
— Сигурна съм, че баща ти и Квинт ще са благодарни за всички наметала и туники, които им изпратим. Доколкото знам, зимите в Иберия са доста сурови.
Аврелия виновно се отдаде на работата с по-голяма енергия. Това беше единственият осезаем начин да помогне на брат си. С изумление откри, че ѝ се иска да можеше да направи същото за Ханон. „Той сега е враг“, каза си тя.
— Има ли някакви новини от тях?
— Знаеш, че няма. — В гласа на Атия ясно се долавяше раздразнение. — Баща ти сигурно няма време да ни пише. Ако са рекли боговете обаче, вече трябва да е в Иберия.
— И с малко късмет Квинт скоро ще го намери — отвърна Аврелия.
Атия изгуби самообладание за момент и скритата ѝ мъка пролича.
— Как можа да тръгне сам…
Сърцето на Аврелия се сви болезнено, когато видя майка си така разстроена. Досега не ѝ беше казала, че Ханон е с брат ѝ. Премълчаването правеше нещата по-прости. Сега обаче решимостта ѝ да си мълчи трепна.
Дискретно покашляне ѝ попречи да каже нещо. Аврелия се подразни, че вижда Агесандър на прага на атриума.