Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Атакуват ни. Вдигнете щитовете! Вдигнете щитовете! — Моментално се обърна и затърси кривогледия воин. От всички страни се надигаха уплашени възгласи; Сафон видя, че онзи вече си е пробил път между другарите си и им вика да го последват.
— Предател! — изкрещя Сафон и изтегли меча си. Беше твърде късно. Вбесен, той гледаше как воконтите изчезват в една пукнатина в скалата на няма и двайсет крачки от него. Изруга. Трябваше да остане на мястото си и да направи каквото може за хората си. Стига самият той да не загине. Едно беше сигурно — ако сред заложниците, които се намираха в средата на фалангата му, имаше оцелели, те щяха да умрат в мига, в който се добере до тях.
Въздухът се изпълни с грохот и Сафон отново погледна нагоре. Звукът беше ужасяващ, усилен хиляди пъти от стените на тясната долина. Поразен, той гледаше как няколко канари с големината на коне бяха избутани през ръба високо над тях. Те бързо набраха скорост и полетяха надолу по почти отвесните скали. Към ужаса се добави и облекчение, когато Сафон осъзна, че никой от тях няма да го улучи. Войниците, намиращи се директно под камъните, закрещяха — не можеха да направят нищо, освен да гледат как смъртта се носи към тях. Писъците разкриваха безпомощния им ужас. Втрещеният Сафон не можеше да откъсне очи от падащите камъни. Парливият стомашен сок се надигна в гърлото му, когато те се стовариха върху жертвите си и ги накараха да замлъкнат завинаги.
Ужасът обаче не беше приключил. По-назад, където бяха конницата и обозът, западаха нови камъни. Сафон изстена. Не беше в състояние да направи нищо за онези хора и животните. Пое дълбоко дъх. „Най-добре да се погрижа за ранените“, помисли си. Поне на тях можеше да се помогне.
Бойни крясъци изпълниха ушите им, преди да са успели да направят каквото и да било. Десетки воконти се изсипаха от пукнатината, в която бяха изчезнали водачите им. Други изскачаха от съседна пукнатина. Смайването на Сафон се смени с ярост, от която всичко сякаш потъна в кървава мъгла. Той разпозна кривогледия и останалите водачи сред нападателите, вдигна копието си и изрева:
— Обърни се напред! Вражеска атака! — Войниците му реагираха веднага. — Вдигни щитове! Приготви копия!
От виковете отзад беше ясно, че колоната е атакувана и на други места.
— Задните пет редици, кръгом! — извика Сафон. — Пресрещнете врага! — След като даде командата, се обърна към воконтите пред тях. Галите тичаха напред с високо вдигнати оръжия. Сафон насочи копието си към кривогледия воин. — Мъртъв си, вонящ курвенски сине!
В отговор онзи изръмжа нечленоразделно.
За свое огромно раздразнение Сафон не можеше да се добере до него. Плътният строй на фалангата не му позволяваше да напусне позицията си, а воинът се насочваше към друга част от предната редица. Наложи се да забрави за него, когато друг гал с рошава червена брада мушна с меча си към лицето му. Вместо да се скрие зад щита и да изгуби противника от поглед, Сафон рязко дръпна глава настрани. Острието профуча покрай лявото му ухо и Сафон атакува с копието. С усещане за стържене острието премина между две ребра и се заби дълбоко в незащитените гърди. Сафон не успя да изтегли оръжието си от плътта на умиращия, така че пусна дръжката и изтегли меча си. Воинът рухна на земята с невярваща физиономия и на мястото му незабавно изникна друг.
Вторият противник на Сафон беше ревящ като бик здравеняк с дебел врат и огромни мускулести ръце. За ужас на Сафон триъгълният връх на копието му проби бронза и кожата на щита и стигна до нагръдника му. Остра болка прониза корема му и Сафон залитна няколко крачки назад и изпусна меча. За щастие войникът зад него беше готов и се наведе да го подхване. Заклещеното в щита копие вече беше безполезно. С мълниеносно движение обаче галът извади дълъг нож и посегна над щита да го забие в гърлото на Сафон. Сафон отчаяно дръпна глава назад. Противникът му продължи да замахва и Сафон си даде сметка, че само след миг гръклянът му ще бъде прерязан от гадното острие.
С огромно облекчение видя как нечие копие се появява отстрани и пронизва гърлото на воина. Аленият връх се подаде от другата страна на врата. От широко отворената уста на гала се изтръгна ужасяващ задавен звук, последван от яркочервена кръв, която оплиска щита на Сафон и краката му. Копието беше изтеглено и мъртвият воин рухна върху първия противник на Сафон.
— Богове — промълви той. Никога досега не се беше разминавал толкова близо със смъртта. Обърна се към спасителя си. — Благодаря.
Копиеносецът, младеж с липсващ зъб, се ухили.