Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Господарке — каза той и се поклони. — Аврелия.
Аврелия изгледа изпепеляващо сицилианеца. Откакто беше обвинил Ханон, тя го избягваше като чума. А сега ѝ беше попречил да утеши майка си.
— Какво има? — попита Атия. — Проблем с брането на маслините ли?
— Не, господарке. — Агесандър се поколеба. — Дойдох да се извиня. На Аврелия.
Атия повдигна вежди.
— Какво си направила?
— Нищо, което не бих направил и аз, господарке — увери я Агесандър. — Но цялата работа с картагенеца беше изключително… неприятна.
— Така ли? — ледено рече Аврелия.
Атия вдигна ръка да я накара да млъкне и каза:
— Продължавай.
След като пристигна в Пиза след около седмица, Публий здравата се ядоса, когато беше посрещнат от пратеник на Сената. Единственото желание на консула беше да продължи на север към Цизалпийска Галия и да поеме легионите, които в момента се командваха от претора Луций Манлий Вулзон. Връченото му писмо обаче недвусмислено казваше, че ще бъде по-разумно да докладва пред Сената, преди да предприема по-нататъшни действия срещу Ханибал. Това било необходимо, гневно каза той пред Флак, защото „прекрачил правомощията си на консул, като решил да не продължи към Иберия с армията си“.
Флак невинно се зае да разглежда ноктите си.
— Някой трябва да е пратил вест преди да потеглим от Масилия — разбесня се Публий и изгледа многозначително Флак. — Никъде обаче не виждам да се споменава думата провокацио. Иначе казано, бих могъл да не обърна внимание на това оскърбително писмо. И вероятно трябва да го направя. С всеки ден Ханибал и войската му приближават северните ни граници. Семпроний няма как да тръгне от Сицилия на север и да пристигне по-бързо от мен. Пътуването до Рим ще ме забави с две седмици, ако не и повече. Ако Ханибал се появи през това време, резултатът може да се окаже катастрофален.
— Това едва ли ще бъде по моя вина — отвърна Флак.
Ноздрите на Публий се разшириха от ярост.
— Така ли?
Флак прояви благоразумието да не отговаря.
Публий прочете отново писмото и се овладя.
— Ще се върна в Рим, както искат, но цялата отговорност за онова, което може да се случи заради забавянето ми, ще падне върху Минуциите и по-конкретно върху теб. Ако Ханибал вече е в Цизалпийска Галия, когато стигна там, ще се погрижа да бъдеш в първата редица всеки път, когато се сблъскваме с картагенците. — Флак го погледна стреснато и Публий се озъби. — Там можеш да си спечелиш цялата слава, която желаеш. Посмъртно, предполагам. — И без да обръща внимание на шокираната физиономия на Флак, консулът се обърна към Фабриций.
— Ще тръгнем за Рим само с една турма. Искам всеки ездач да има по два коня. Останалите ти хора да си купят други коне и да потеглят на север към Вулзон с кохортата пехотинци. Погрижи се. Заминаваме след час.
Флак последва Фабриций, докато той ръководеше разтоварването на конете и екипировката. На пристанището на Пиза цареше трескаво оживление. Току-що слезлите на сушата войници вземаха екипировката си от купчините на кея и се строяваха под зорките погледи на офицерите. Конниците на Фабриций гледаха как специално построените дървени рамки вдигат конете им от трюмовете на корабите и ги свалят на сушата. Конярите се намесваха да успокоят уплашените си питомци, преди да ги отведат настрана, за да бъдат подготвени за пътуването. Когато намери свободен момент, Фабриций се обърна към Флак.
— Какво става, в името на Хадес?
— Какво имаш предвид? — с театрална невинност попита Флак.
— Всеки глупак разбира, че най-разумно е Публий да не отива в Рим, а да продължи колкото се може по-бързо към Цизалпийска Галия. А ти си направил така, че да стане обратното.
Флак го погледна изненадано.
— Кой казва, че имам нещо общо с достигането на новината до Рим? Както и да е, не мога да отговарям за действията на по-старшите членове на рода ми. Те са много по-велики от теб и мен и единственият им интерес е Рим. Те също знаят, че Публий е арогантен тип, чиято основна цел е да спечели слава за себе си. И последните му действия го доказват. Той трябва да бъде смъмрен от равните му и да му бъде напомнено къде му е мястото, преди да е станало късно.
— Не е като да нямаме войски на север — убедително продължи Флак. — Луций Манлий Вулзон вече е в района с консулска армия в пълен състав. Той е опитен командир и не се съмнявам, че е достатъчно умел да посрещне и да победи сганта, която Ханибал ще изведе от планините. Не си ли съгласен?
Фабриций се поколеба. Самоувереното решение на Публий да прати армията си в Иберия, а самият той да се върне в Италия, определено не можеше да се нарече обичайно. Отначало Фабриций си беше помислил, че Публий показва истинска предвидливост, но думите на Флак посяха съмнение в ума му. Трудно беше да се приеме, че някаква фракция в Рим би изложила на опасност Републиката с единствената цел да спечели пред политическите си противници. Минуциите явно имаха причини да настояват Публий да се изправи пред тях. На теория легионите в Цизалпийска Галия бяха напълно способни да защитават северната граница. Фабриций погледна Флак и видя на лицето му единствено искрена загриженост.