Ханибал - врагът на Рим

— Не отивайте натам! — извика Сафон, когато първите копиеносци го настигнаха и продължиха към пукнатината. — Това е капан.

Войниците с неохота се подчиниха.

— Искам двайсет души да застанат точно тук и да се погрижат онези да не предприемат контраатака. — Сафон срита разногледия, който изстена. — Някой да вдигне тази торба с лайна. Потърсете оцелели негови сънародници и вържете всички.

— Какво ще правиш с тях, капитане? — попита един офицер.

— Ще видиш — с вълча усмивка отвърна Сафон. — Първо обаче трябва да видим какво става зад нас.

Когато стигнаха последните редици на фалангата, атакуващите там воконти вече бяха изчезнали. Труповете на още петнайсет воини лежаха на земята, но това не донесе особено удовлетворение на Сафон. Само в тази малка част поне петдесет картагенски войници бяха тежко ранени или смазани до смърт. Малко по-нататък имаше още толкова пострадали мулета и коне. Земята беше покрита с кръв и навсякъде лежаха обезобразени трупове на хора и животни. Писъците на ранените, особено на онези, които бяха притиснати от камъните, бяха нетърпими. Сафон се опита да остане глух за тях и се съсредоточи да разбере какво още е станало. Бостар беше сред офицерите, които му докладваха.

Подплашен от падащите камъни, един слон беше убил трима души с хобота си, преди да побегне назад през колоната, причинявайки незнайно какви поражения. За щастие останалите слонове бяха запазили спокойствие благодарение на опитните си махути5. Най-вбесяващото беше, че воконтите бяха отмъкнали десетки мулета и ги бяха подкарали по същите коварни пътеки, от които бяха започнали дръзката си атака. Бяха успели дори да вземат малко пленници. Въпреки това Сафон разбираше, че няма смисъл да преследва грабителите. Продължаването напред беше по-важно от опитите за спасяване на неколцина нещастни войници. След като труповете и камъните бъдеха разчистени, колоната можеше да продължи по пътя си.

Преди това обаче имаше нещо, което Сафон трябваше да направи.

Върна се там, където бяха пленените воконти. Заедно с десетимата заложници те бяха общо двайсет и двама, седнали заедно и заобиколени от копиеносци. Единственият, който не изглеждаше уплашен, беше кривогледият. Той се изплю към Сафон, когато го видя да приближава.

— Да ги екзекутираме ли? — с надежда попита един офицер.

Либийците замърмориха гневно в знак на съгласие.

— Не — каза Сафон, без да обръща внимание на шока, който предизвика отговорът му. Обърна се към преводача. — Кажи им, че въпреки предателството на събратята им няма да бъдат убити. — Докато слушаше превода, Сафон със задоволство видя как на лицата на някои се появи надежда. Изчака малко, като се наслаждаваше на властта си.

— Командире, размисли! — обади се друг офицер. — Не могат да останат ненаказани. Помисли за жертвите, които дадохме.