Ханибал - врагът на Рим

— Мисля, че да, командире.

— Направи го тогава.

— Да, командире.

Водачът се наведе и прошепна нещо на огромното животно, след което го потупа зад ухото с тоягата си. Слонът тръгна тежко към посочения камък и уви хобота си около него. Последва кратка тишина, преди камъкът да се размърда от мястото си. Махутът каза друга команда и слонът пристъпи напред и опря глава в канарата, за да не ѝ позволи да набере скорост. После бавно тръгна заднешком към пленниците, като контролираше товара си надолу по лекия склон. Щом най-сетне осъзнаха какво ги очаква, воконтите заскимтяха и заплакаха от страх.

Сафон се разсмя. Погледна нагоре и си каза, че вижда движение.

— Да, гадини — изрева той. — Гледайте! Приятелите ви ще получат доза от собственото ви лекарство.

На няколко стъпки от пленниците водачът спря слона и погледна въпросително Сафон.

— Направи го.

Махутът пак промърмори нещо на слона и животното се дръпна настрани, оставяйки канарата да се търкулне върху краката на първите трима воини. Задавени писъци разкъсаха въздуха, последвани от доволните викове на гледащите картагенски войници. В техните очи това беше отмъщение за мъртвите им другари. Междувременно останалите пленници напразно опъваха въжетата, които ги приковаваха към земята.

— Кажи им, че това е отмъщението на Ханибал за коварството им — сурово заповяда Сафон.

Пребледнелият преводач се подчини. Думите му бяха посрещнати от изпълнени с ужас гласове.

— Някои казват, че не са знаели, че ще бъдем нападнати — каза той.

— Ха! Значи са или лъжци, или глупаци, или и двете.

— Молят просто да бъдат убити.

— Категорично не. — Сафон даде знак на махута. — Направи го отново. Не спирай.

Канара след канара бяха избутани надолу, за да премажат краката на всички воини без последния. Когато слонът добута последния камък, Сафон нареди на водача да спре. Щракна с пръсти на преводача да го последва и отиде при кривогледия. С почервеняло от ярост лице дивакът избълва куп ругатни.

— Не си прави труда — презрително се изсмя Сафон, когато преводачът понечи да преведе. — Знам какво казва. Кажи му, че така си плаща за измамата и че страхливец като него никога няма да види рая на воините. Вместо това душата му ще гние вечно в преизподнята. — Погледна махута. — Щом свърши, пусни камъка.

Водачът на слона кимна.

— Какво става тук, в името на всички богове? — Гласът на Бостар успя да се чуе през какофонията писъци в тясната клисура.

Преводачът млъкна. Махутът замръзна като статуя върху слона. Със скован от ярост гръб Сафон се обърна и видя брат си, който го гледаше вбесен. Кимна подигравателно.

— Наказвам тези безполезни мръсници. На какво ти прилича?

Лицето на Бостар се изкриви в отвратена гримаса.

— Не можа ли да измислиш по-жесток начин да ги убиеш?

— Няколко, ако трябва да съм точен — ведро отвърна Сафон. — Всичките обаче са прекалено продължителни. Този метод може да е груб, но пък е ефективен. Освен това ще прати силно послание на това пъпчиво и въшливо племе, че ще си платят скъпо, ако отново решат да ни нападнат.