Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
В края на втората половина на XVIII в. Швеция се опитала да забрани кафето поне пет пъти. Режимът конфискувал чаши за кафе от гражданите в отчаян опит да приложи забраната, а през 1794 г. една кана за кафе била церемониално строшена. Крал Густав III се заел да докаже, че кафето е вредно за хората, с контролиран експеримент. Той наредил един осъден за убийство да пие само кафе, а друг да пие само чай. И двамата като по чудо надживели наблюдаващите експеримента лекари, че дори и самия крал. Естествено, най-дълго живял оставеният само на кафе убиец. Но кампаниите срещу кафето в Швеция продължили чак до XX в.
Тук виждаме всички характерни черти на противопоставянето срещу иновациите: призив към безопасност, засегнати преплетени интереси и параноя сред управниците. Скорошните дебати за генномодифицираните храни или за социалните медии са ехо от старите войни срещу кафето.
В книгата си „Иновацията и нейните врагове“ (Innovation and Its Enemies) Калестъс Джума разказва историята на войните срещу кафето, а след това и на войните срещу маргарина. Маргаринът, изобретен във Франция през 1869 г. като отговор на повишаващата се цена на маслото, цели десетилетия наред е подложен на размазващо очерняща кампания (играта на думи е на професор Джума, не е моя) от американската млекопреработвателна промишленост. Нещо такова се случва и с новите биотехнологични култури. „Никога не е имало, нито пък може да има по-умишлена и безочлива измама от този бизнес с фалшиво масло“, прогърмяла Комисията по млекопреработването на Ню Йорк. Марк Твен осъждал маргарина. Губернаторът на Минесота го наричал мерзост, а щатът Ню Йорк го забранил. През 1886 г. Конгресът приел Закона за олеомаргарина и ограничил продажбата му с тежки регулаторни изисквания. В началото на 1940-те години две трети от американските щати все още имали забрани срещу жълтия маргарин заради изопачени здравни причини. Националният съвет по млекопреработването водел кампания срещу маргарина и си измислял разни доказателства: привел например един университетски експеримент, при който два плъха били третирани като двамата убийци в Швеция – единият бил хранен с маргарин, другият с масло, като резултатите за животното на диета от маргарин били ужасни. Оказало се, че това е пълна измислица. Маргариновата индустрия обаче не била пасивна жертва. В интерес на истината корените на старата теория, че мазните храни причиняват сърдечно-съдови заболявания, която вече е до голяма степен оборена, се крият в проучвания от 1950-те години, стимулирани частично от индустрията с растителните мазнини в борбата ѝ с индустрията с масло.
Джума проследява как файтонджиите в Лондон яростно отхвърлят навлизането на чадърите, как акушерите дълго време отричат използването на упойка при раждане, как профсъюзите на музикантите временно забранили пускането на музика на запис по радиото, как Асоциацията по конете в Америка години наред се бори с трактора и как ледодобивната индустрия плаши хората, че хладилниците не са безопасни. Да, твърде вероятно е всяка нова технология да срещне отпор заради преплетени интереси, маскирани като предпазни мерки. През 1897 г. един лондонски коментатор се притеснявал, че телефонът ще разруши личния живот на хората, ако не бъде ограничен: „скоро един за друг няма да сме нищо по-добро от прозрачни купчини желе“.
Когато иновацията се демонизира и отлага: случаят с биотехнологиите
Кампанията за предотвратяване на разпространението на биотехнологии в европейското земеделие е отзвук на кампаниите срещу кафето и маргарина, но бележи по-траен успех – поне засега. Двете ключови оръжия за демонизирането и забавянето: твърдения, че биотехнологиите са опасни, и настоявания за забавянето им с надеждата, че това ще отблъсне инвестициите в бизнеса.
Разработването на трансгенни култури основно в Съединените щати през 1990-те години отначало вървеше гладко. Имаше известно противопоставяне, но не и голямо. Генералната репетиция десетилетие по-рано с генномодифицираните бактерии, които не позволяваха измръзване на ягодите, вече не вършеше работа. Но когато ГМО стъпиха в Европа, изведнъж всичко се промени.