Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— А ти какъв теор си? — полюбопитства Аниор. Боар се засмя.
— След като сме двойка Делени и ти беше жена във физическия свят, на мен нищо друго не ми оставаше, освен да се правя на мъж.
После добави по-сериозно:
— Помниш ли, че ти говорих за отношението 3 към 7 при Делените? Едно от нещата, което изразява това деление е мъжката и женската същност. „Тройките“ съдържат мъжките качества, а „седмиците“ — женските. Но това не означава, че сме мъже и жени в смисъла, който физическите същества влагат в това понятие. Бихме могли да се наречем и „черни“ и „бели“ или „топли“ и „студени“.
— За това ли Веова изглежда като старец, защото е „седмица“? — по-скоро разсъждаваше, отколкото питаше Аниор. Не можа да въздържи любопитството си и попита:
— А как изглежда Кадор?
Боар се ухили и дяволити искри се появиха в сивите му очи.
— Като много хубаво момиче.
Аниор остана сразен. Бореше се с надигащото раздразнение. Не искаше да се поддава на глупавата ревност, възникнала заради несъвместимостта му с Кадор като две „седмици“. Успя да прехвърли вниманието си на нещо странно според него:
— Но ти винаги говореше за него като „той“, а за Ханура говориш като „тя“!
— Теорите не правят тази разлика. Само диабата наричат Ханура „Вещица“ и му определиха женски род. После и ние свикнахме с това обръщение.
Аниор не знаеше дали Боар не иска просто да го успокои с тези подробни обяснения. Връщаше се към нерадостните мисли за това, което му предстоеше и си спомни какво му каза Боар преди малко:
— А ти? Какво ще правят с теб? Боар се усмихна нежно.
— Просто трябва да помагам временно на Веова да управлява и двете системи. Ще заместя Сатара, докато той се оправи. Така поне няма да скучая.
— Какво стана със Сатара? — попита Аниор изплашен. — Мислех, че щом стигне горното ниво, той ще бъде добре.
— Не се тревожи — успокои го Боар. — Кадор се грижи за него. А той знае как да помага на побъркан от любов Делен. — И добави усмихнат: — Успях да изпитам това на собствен гръб.
Но на Аниор не му беше до шеги.
— Побъркан от любов към кого? Към мен, или към Веова?
Боар се затрудни. Не знаеше как да каже истината най-меко на Аниор. И без това му се беше събрало много през този ден. Погледна го нежно и каза:
— Май и към двама ви.
Но Аниор не се засегна. Той знаеше, че Сатара и Веова се обичаха точно толкова, колкото той и Боар. Правеше разлика между любовта на двойка Делени и любовта между два различни индивидуални духа. Двете чувства в него въобще не влизаха в конфликт.
Седеше натъжен в мислите си и тихо помоли Боар:
— Ще предадеш ли на Сатара нещо от мен? Боар се усмихна и отговори изключително топло:
— Ще му кажа колко много го обичаш и колко много съжаляваш, че не можеш да го прегърнеш сега.
Протегна ръка, образува астрална материя край нея и леко докосна ръката му. Аниор се стресна и го погледна учуден и щастлив. За първи път Боар рискуваше такъв пряк допир. И двамата се наслаждаваха на връзката си и внимаваха да не загубят разсъдък от силните си чувства. Мечтаеха заедно, докато успяваха да поддържат това състояние стабилно. После Боар рязко дръпна ръката си. Хвърли към Аниор един последен нежен поглед и каза: — Обичам те, бъди силен! — и се сви в една точка, за да се върне там, откъдето бе дошъл.
Боар издебна Кадор да го няма, за да предаде на Сатара поздравите на Аниор. Просто закачи един свой светлинен лъч към тялото на Сатара и му преля чувствата на Аниор. Щастлив, Сатара се смая от това му умение, но Боар обясни, че има да открива още много неподозирани възможности на новото си тяло.
Аниор отново седеше на зелен хълм в една като че ли безкрайна пуста равнина, още зашеметен от силния вихър, разкъсващ го на безброй дребни частици и събиращ ги наново. Спря погледа си на две странни същества, боричкащи се в подножието на хълма. Бяха черни, с червени перчеми и малки крилца на гърба. Заслуша се известно време в грухтенето им и после ги прекъсна грубичко:
— Хей, няма ли да ми обърнете малко внимание?
Те са сепнаха и, без да разхлабват хватката, в която се бяха вкопчили, обърнаха глави към него и отвориха широко жълтите си очи. Черната цепка в тях се разширяваше от удивление.
— Тоя пък от къде се взе? — отрони единият.
Аниор ги изгледа още веднъж и после ядосано размаха края на опашката си.
— Това ли наричате тържествено посрещане? Къде са фанфарите, къде е червеният килим? Или искате да се оплача на Ханура как изпълнявате задълженията си?
Когато изрече това име, те моментално се пуснаха, хвърлиха се в краката му и запелтечиха:
— Моля ти се, не ни издавай. Само си поиграхме от скука. Сега ще изпълним всичките ти желания.