Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Да тръгваме — заповяда Айсус. — Сади не обича да го карат да чака.
Повлякоха Гарион през голямата зала.
Неколцина окаяни мъже със сплъстени коси и бради седяха на пода, оковани във верига.
— Вода — изстена един от тях. — Моля ви. — И умолително протегна ръце.
Айсус спря и с удивление го погледна, после попита пазача, който стоеше край робите:
— Защо още не сте му отрязали езика?
Пазачът вдигна рамене.
— Нямахме време.
— Обезателно намерете време — посъветва го Айсус. — Ако някой от жреците го чуе да говори, ще подложат на разпит теб. Това хич няма да ти хареса.
— Не се страхувам от жреците — заяви пазачът, ала хвърли нервен поглед зад рамото си.
— По-добре се страхувай — посъветва го Айсус. — И дай вода на тия животни. Мъртви не струват и пукната пара. — Едноокият поведе мъжете, които държаха Гарион, през сенчест участък между две колони, после отново спря. — Махай се от пътя ми! — нареди той на някакво същество, което лежеше в сянката. То неохотно се раздвижи и Гарион с отвращение осъзна, че пред очите му се гърчи огромна змия.
— Върви ей там при другите — викна Айсус на влечугото и посочи един слабо осветен ъгъл, където огромна пълзяща топка от вплетени, гърчещи се тела бавно се въртеше във всички посоки. Гарион чуваше сухото съскане на люспи, триещи се една о друга. Змията, която беше препречила пътя им, нервно изхвърли езика си срещу Айсус, после се плъзна към ъгъла.
— Някой ден ще те ухапят, Айсус — предупреди го един от мъжете. — Те не обичат да им се заповядва.
Айсус безразлично сви рамене и продължи напред.
— Сади иска да разговаря с тебе. — злобно избъбра закръгленият млад евнух, който ги чакаше до една голяма врата в дъното на коридора. — Казах му, че си ме ударил. Маас е с него.
— Добре — отговори Айсус, после рязко отвори вратата и остро извика: — Сади! Съобщи на приятеля си, че идвам. Не искам да направи някоя глупава грешка.
— Той те познава, Айсус — чу се глас. — И никога не прави грешки.
Айсус влезе и затвори вратата след себе си.
— Можеш да си вървиш — обърна се към младия евнух един от мъжете, които държаха Гарион.
Закръгленият подсмъркна.
— Ще си тръгна, когато ми нареди Сади.
— И ще дотичаш с изплезен език, когато Сади подсвирне, нали?
— Това засяга само мен и Сади.
Айсус отново отвори вратата и заповяда:
— Доведете го!
Двамата мъже блъснаха Гарион в стаята.
— Ние ще чакаме отвън — нервно избоботи единият. Айсус грубо се изсмя, затвори вратата с крак и издърпа Гарион към някаква маса, върху която мъждукаше една-единствена газена лампа. Слабото й пламъче едва успяваше да разсее мрака. Мършав мъж с мъртвешки празни очи и алена копринена мантия седеше до масата и леко милваше плешивата си глава с дългите пръсти на едната си ръка.
— Можеш ли да говориш, момче? — попита той Гарион.
Гласът му звучеше остро.
— Мога ли да пия вода? — попита Гарион.
— След минута.
— Ще си взема парите сега, Сади — каза Айсус.
— Веднага, щом се убедим, че си довел точно момчето, което търсим — отговори Сади.
— Питай го как се казва — долетя съскащ шепот от тъмнината зад Гарион.
— Ще го попитам, Маас. — Сади изглеждаше малко подразнен от напомнянето. — Знам си работата.
— Губиш време — заяви шепнещият глас.
— Кажи си името, момче — нареди Сади на Гарион.
— Доруун — бързо излъга Гарион. — Наистина съм много жаден.
— За глупак ли ме вземаш, Айсус? — каза Сади. — Да не си помисли, че ще приема което и да е момче?
— Това е момчето, което ми каза да доведа — заяви Айсус. — Какво да направя, като сведенията ти са били погрешни.
— Казваш, че името ти е Доруун? — въпросително изрече Сади.
— Да — отговори Гарион. — Аз чистя каютите в кораба на капитан Грелдик. Защо ме доведохте тук?
— Аз задавам въпросите, момче — прекъсна го Сади.
— Той лъже — долетя пак съскащият шепот.
— Зная, Маас — спокойно отговори Сади. — Отначало всички лъжат.
— Нямаме време за любезности — пак се чу съсъкът от мрака. — Дай му орет. Незабавно трябва да узная истината.
— Както кажеш, Маас — съгласи се Сади, изправи се и за миг изчезна в сянката зад масата. Гарион чу кратък звън и после шум на изливаща се вода.
— Помни, че ти предложи това, Маас. Ако тя се ядоса, не искам да бъда човекът, върху когото ще се излее гневът й.
— Тя ще разбере, Сади.
Сади се върна в осветеното от лампата пространство и протегна на Гарион една глинена чаша.
— Пий, момче.
— О, не, благодаря — отказа Гарион. — Вече не съм чак толкова жаден.
— Каквото и да правиш, накрая ще го изпиеш, момче — заяви Сади. — Ако се противиш, Айсус ще те държи, а аз ще излея течността в гърлото ти. Тя няма да ти навреди.