Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Нейтън отвори вратата и изскочи на улицата.
— Не — извика той през рамо. — Уинстън няма да ги докосне. Той ще остави брат си да изпълни наказанието. Така действа този кучи син. По дяволите, Сара е взела каретата ни, Кейн. Господи, трябва да стигнем преди Хенри.
По улицата се зададе един файтон и Нейтън реши да се възползва от възможността. Той нямаше да чака каретата на министъра. Той изтича на улицата, приготви се за скок и сграбчи юздите на двата коня.
Той удари с рамо коня до себе си. Кейн направи същото и файтонът спря.
Кочияшът се развика. Пътникът, русокос млад мъж с очила, показа глава през прозореца, за да види за какво е цялата тази суматоха. Нейтън отвори вратата и, преди мъжът да разбере какво става, го изхвърли на пътя.
Кейн упъти кочияша, докато сър Ричардс помагаше на мъжа да се изправи. Министърът беше много любезен до момента, когато разбра, че ще изостане. Той грубо бутна мъжа и скочи отстрани на файтона, преди Кейн да е успял да затвори вратата.
Никой не каза нито дума по пътя към къщата на Уинчестър. Нейтън вътрешно се тресеше от страх. За пръв път в живота си той се опълчи срещу изолацията, която сам си налагаше. Той имаше нужда от нея и, мили Боже, ако нещо й се случеше, преди той да успее да й докаже, че е достоен, че може да я обича толкова, колкото тя заслужава да бъде обичана, той мислеше, че няма да може да го преживее.
През тези дълги и непоносими минути Нейтън се научи да се моли. Той се чувстваше като неверник, не можеше да си спомни нито една молитва от детските си дни и затова с простички думи се молеше за Божията милост.
Пътуването на Сара към къщата на майка й не беше толкова драматично. Тя не беше изпаднала в паника, защото знаеше, че има достатъчно време да стигне първа при нея. Баща й първо щеше да отиде при брат си. Това щеше да му отнеме поне двадесет минути. След това щяха да му бъдат необходими поне петнадесет минути, за да накара брат си да побеснее за неправдата, която му е била причинена. Като се вземе предвид, че Хенри сигурно щеше да бъде на върха на всекидневния си махмурлук, щеше да му отнеме време да освежи главата си и да се облече.
Освен това тя се успокояваше и от сигурността, че през това време Нейтън сигурно щеше да разбере, че тя не е в умивалнята. Тя знаеше, че той ще дойде след нея.
Не ме предавай. Тази прошепната от него заповед още веднъж прекъсна мислите й. Тя веднага се опита да се ядоса на това обидно поръчение. Как се осмеляваше да мисли, че тя ще го предаде? Как се осмеляваше…
Тя не можа да се ядоса, защото дълбоко в себе си се съмняваше, че има основания да бъде бясна. Беше ли го предала? Разбира се, че не, каза си тя. Простата истина беше, че Нейтън не я обича.
Но той беше показал своята загриженост. Поне това й беше показал. Тя си спомни как той разтри гърба й, когато тя се превиваше от болка по време на месечния й цикъл. Допирът му беше толкова нежен, толкова успокояващ.
Той беше и нежен любовник. Не, не й беше казвал нежни думи, докато се любеха. Но той беше мил, търпелив и тя нито веднъж не беше истински изплашена от него. Нито веднъж.
Но той не я обичаше.
Той беше прекарал дълги часове да я учи на толкова много дребни неща, които смяташе, че са й необходими, за да стане самостоятелна. Но може би я учеше на тези неща, защото не искаше да я пази? Докато тя считаше, че е нейно задължение да защитава тези, които обича, като майка й, например, задачата за собствената си сигурност тя възлагаше на мъжа си.
Като майка й…
Мили Боже, Нора беше права. Без да го осъзнава досега, Сара беше тръгнала по пътя на майка си. Тя беше решена да стане зависима от мъжа си. Ако Нейтън се беше оказал зъл и егоистичен мъж като баща й, щеше ли тя да се научи да се подчинява всеки път, когато той повиши тон?
Сара поклати глава. Не, тя никога нямаше да позволи на някой мъж да я тормози. Нейтън я беше накарал да осъзнае собствената си сила. Тя можеше да преживее сама и тя със сигурност можеше да се пребори за себе си.
Той искаше да я научи да се защитава, не защото не искаше да се грижи за нея. Той просто не искаше нещо да й се случи.
Той беше мил мъж.
Сара се разрева. Защо той не можеше да я обича?
Не ме предавай. Ако той не я обичаше, какво го интересуваше дали тя ще го предаде или не?
Сара беше толкова погълната от мислите си, че не усети кога каретата е спряла, докато кочияшът на Кейн не извика.
Тя го помоли да чака и се затича по стълбите.
Икономът, нов човек нает от баща й, каза, че майка й и сестра й са излезли за следобеда.
Сара не му повярва. Тя се мушна покрай прислужника и се затича по стълбите към спалните.