Брачна авантюра

— И знаеш ли защо ме обичаш?

— Не — отвърна тя с глас, който да съответства на неговия. — Мили Боже, Нейтън, нямам никаква представа защо те обичам.

Той не беше раздразнен от гнева в гласа й.

— Ти ме обичаш, Сара, защото аз съм най-доброто, което би могла да желаеш за съпруг.

Една сълза се търкулна от ъгълчето на окото й и той я попи с палеца си.

— Ти се осмеляваш да ми се подиграваш, като обръщаш собствените ми думи срещу мен? Не съм забравила, че казах същите думи, когато ти отплава от острова на Нора. Любовта може да бъде разрушена. Тя е крехка и…

Тя престана да му обяснява, когато той поклати глава.

— Ти не си крехка — каза й той. — Любовта ти не може да бъде разрушена. — Той нежно погали бузата й. — Това е нещото, което започнах да ценя най-много, Сара. Аз не ти се подигравам.

— Това няма значение — прошепна тя. — Знам, че не ме обичаш. Приех го, Нейтън. Моля те, не се преструвай, сякаш те е грижа. Аз не те виня. Не са ти дали право на избор.

Той не можеше да гледа страданието й. Господи, как искаше да са сами, за да може да я вземе в прегръдките си и да й покаже колко много я обича. Но той първо трябваше да се докаже.

— Ще говорим за това по-късно — заяви той. — Засега имам само една заповед, Сара. Да не си посмяла да ме предадеш.

Тя не разбра какво искаше той от нея.

Нейтън съсредоточи вниманието си към вратата, когато принцът-регент влезе в кабинета. Сара незабавно се отдалечи от мъжа си, направи протоколния реверанс и търпеливо зачака принцът да се обърне към нея.

Принцът беше среден на ръст, смугъл и имаше хубав външен вид. Арогантността му личеше от пръв поглед.

Всеки един от присъстващите се покланяше при поздрава на принца и най-накрая дойде ред на Сара. Тя поздрави любезно с тих глас.

— Винаги е удоволствие за мен да ви видя, лейди Сара.

— Благодаря ви, Ваше Височество — отвърна тя. — И ви благодаря, че ми дадохте тази аудиенция.

Принцът изглеждаше изненадан от тези думи. Но той кимна и седна зад бюрото на сър Ричардс. Двамата мъже, които го придружаваха, застанаха зад господаря си.

Кейн се обезпокои, че Сара може да направи още някой коментар относно писмото, което беше написала на принца. Той се приближи до нея.

— Сара, аз не изпратих писмото ти до принца. То е още в джоба ми.

Сър Ричардс говореше с принца и тъй като никой не им обръщаше внимание, тя реши, че няма да е прекалено невъзпитано, ако попита:

— Защо не изпрати писмото? Да не си забравил?

— Не, не съм забравил — каза Кейн — Писмото щеше да попречи на плановете на Нейтън.

— Значи Нейтън е поискал срещата?

Кейн кимна.

— Сър Ричардс също настоя — каза той. — По-добре седни, Сара, защото ще бъде трудно. Стискай палци.

Нейтън се беше облегнал на стената и я гледаше. Той чу предложението на Кейн Сара да седне и изчака да види, че тя ще го направи. В другия край на стаята имаше свободен стол.

Сара погледна към стола, след което се обърна и отиде при мъжа си. Нейтън беше неприлично доволен от инстинктивната й проява на привързаност.