Брачна авантюра

— Тогава не вярвай — отвърна министърът с широка усмивка. — Дадох му само резюме на някои от по-малките грехове. Нейтън, престани да се мръщиш, за Бога, и престани да крачиш нагоре-надолу с тази чаша. Повечето от водата сега е върху килима.

— Какво задържа Сара толкова дълго?

— Мисля, че не се чувства добре. Дай й още няколко минути да се съвземе.

Нейтън въздъхна дълбоко. Той отиде да напълни чашата отново, докато сър Ричардс запознаваше Кейн с дейността на министерството.

Нейтън се опита да бъде търпелив, но когато минаха нови десет минути и Сара още не се връщаше в кабинета, той реши да я потърси.

— Къде, по дяволите, е умивалнята? Сара може да има нужда от мен.

Сър Ричардс го упъти към горния етаж.

— Готови ли са документите за подпис? — попита Кейн, когато Нейтън беше стигнал вратата.

— Те са на бюрото — каза Нейтън през рамо. — Веднага, щом открия Сара, можем да приключим с това веднъж и завинаги.

— Той е много романтичен — каза Кейн.

— Всъщност това, което възнамерява да направи за жена си, ми подсказва, че наистина е романтичен. Кой би помислил, че Нейтън ще се влюби?

Кейн се ухили.

— Кой би помислил, че някой ще го превземе? Сара е толкова влюбена в него, колкото и той в нея. Нейтън е решен да започне отново — добави той, като кимна към документите.

— А, цъфтяща любов — каза сър Ричардс. — Сара със сигурност ще бъде доволна от неговата загриженост. Господ знае, че тя заслужава малко щастие. Днес беше тежък ден за нея. Изражението на лицето й, когато принцът спомена за майка й, накара сърцето ми да се свие, а ти знаеш, Кейн, че аз не се поддавам лесно на емоции. Лейди Сара изглеждаше толкова изплашена. Искаше ми се да се протегна, да я потупам по рамото и да й кажа, че всичко ще мине. Аз обикновено не си показвам чувствата, но този път трябваше да положа усилия, за да не отида при нея.

Кейн изглеждаше изненадан.

— Не си спомням принцът да е споменавал майката на Сара.

— Мисля, че двамата с Нейтън не бяхте в кабинета по това време — каза Ричардс. — Сара седеше сама. Нейтън беше отишъл да й донесе вода.

— Сара не е в умивалнята — извика Нейтън от вратата. — По дяволите, Ричардс, къде сте я изпратил?

Кейн се изправи.

— Нейтън, може би имаме проблем — гласът му беше изпълнен с тревога. — Сър Ричардс, кажете ни какви бяха точно думите на принца за майката на Сара.

Министърът избута стола си назад, за да може да се изправи. Той не знаеше каква опасност се задаваше, но тя се усещаше във въздуха.

— Уинстън пожела да узнае кой ни е казал за Грант. Принцът му каза, че жена му ни е казала името.

Нейтън и Кейн вече тичаха към вратата.

— Уинстън сигурно няма да се осмели да докосне дъщеря си или жена си — измърмори сър Ричардс, като се понесе след двамата. — Мислите ли, че Сара е отишла там? Чарлз — извика той през рамо, — бързо каретата ми!

Нейтън и Кейн вече бяха долу, когато сър Ричардс беше още на първия етаж.

— Нейтън, нали не мислиш, че Уинстън е способен да нарани жена си или дъщеря си?