Брачна авантюра

Сара поклати глава.

— Брат ти е груб, невнимателен, арогантен, упорит…

— И ти го обичаш.

Раменете на Сара се отпуснаха.

— Да, аз го обичам. Вярвам, че и той може би ме обича — добави тя. — Той може би не го осъзнава още или малко се страхува. О, вече не знам. Да, разбира се, че ме обича. Как можеш да мислиш, че не ме обича?

— Аз не оспорвам, Сара. Аз също вярвам, че Нейтън те обича — добави тя и кимна с глава. — Това е толкова очевидно за мен. Той е толкова… объркан. Нейтън винаги е говорил малко, но сега говори несвързано, дори когато мърмори.

Очите на Сара се напълниха със сълзи.

— Искам да ми каже, че ме обича — прошепна тя.

Джейд беше изпълнена със съчувствие. Тя потупа Сара по ръката и я отведе в спалнята.

— Знаеш ли, че аз съм точно това, което Нейтън би искал за жена? Никой не може да го обича колкото мен. Моля те, не ме считай за по-низша. Наистина не съм ти. Просто съм много по-различна от теб, Джейд.

Сестрата на Нейтън се обърна и погледна недоверчиво Сара.

— Защо мислиш, че някога съм те считала за по-низша?

Сара измънка обяснението си за това как мъжете на Морския ястреб непрекъснато са я сравнявали с Джейд и как тя винаги е губела от това сравнение.

— И когато ни нападнаха пиратите, аз можах да се издигна в очите им.

— Така мисля и аз — съгласи се Джейд.

— Аз също така имам смелост — каза Сара. — Не се хваля, Джейд. Нейтън ме убеди, че съм много смела.

— Ние също така и двете сме верни на мъжете си — каза Джейд и се обърна към гардероба, продължавайки да търси подходяща рокля.

— Нейтън обича да нося само рокли с високи яки — каза Сара.

— Това е показателно, нали?

— Обикновено се опитвам да му угодя.

Джейд не се осмели да покаже на Сара изражението си. Гневът в думите на снаха й я изпълни с желание да се засмее. Бедната Сара отново се беше разгорещила.

— Може би, Джейд, това е проблемът — заяви Сара. — Аз винаги се опитвам да угодя, винаги казвам на Нейтън колко много го обичам. И знаеш ли какъв е винаги отговорът му? — Тя не остави време на Джейд да помисли. — Той сумти. Мили Боже, той наистина го прави. Е, стига вече, благодаря.

— Стига вече сумтене? — попита Джейд.

— Стига вече угаждане. Намери най-деколтираната рокля от гардероба си.

Тогава Джейд се засмя.

— Това ще ядоса Нейтън.

— Надявам се — отвърна Сара.

След пет минути Сара държеше в ръцете си една рокля с цвят на слонова кост.

— Само веднъж съм обличала тази рокля и то в къщи, така че никой не я е виждал. Кейн не би ми дал да я облека.

Сара хареса роклята, поблагодари няколко пъти на Джейд и излезе от стаята. Тя изведнъж се спря и се обърна.

— Може ли да те попитам нещо?

— Сега сме сестри, Сара. Можеш да ме питаш всичко.

— Плачеш ли понякога?

Джейд не очакваше този въпрос.

— Да — отвърна тя. — Всъщност през цялото време.

— Някога виждал ли те е Нейтън?

— Не знам дали ме е виждал или не.

По унилото изражение на Сара Джейд разбра, че това не беше отговорът, който тя се беше надявала да чуе.